Максимата на саможертвата

Първа глава

Глава I

„Пет века и половина след Сблъсъка"

Почукване по вратата откъсна Виктория от книгата, която четеше.

- Влез.

- Госпожице Виктория, майка ви Ви чака в библиотеката. – новият им охранител и съобщи това, след като влезе в стаята и.

- Благодаря Ви. Кажете и, че след няколко минути ще отида при нея. Свободен сте. – младият мъж напусна стаята, като внимателно затвори вратата след себе си. Всъщност беше доста привлекателен- черна къса коса и зелени очи, прекрасна комбинация. Жалко, че беше нейн охранител, при други обстоятелства Виктория щеше да завърже контакт с него по един или друг начин, но за жалост не беше редно да има нещо общо с някой под нейното ниво. 

"Под моето ниво" - помисли си тя - "Сякаш съм нещо специално, та дори не мога и да бъда щастлива, ако човекът за мен е по-нисш. Глупави правила."

Виктория излезе от стаята си и тръгна към библиотеката - чудеща се, защо майка и иска да се видят точно там.

- Вики, ела при мен. – Висока жена, облечена в дълга сива рокля я извика от дъното на библиотеката след което се скри зад един рафт. Виктория последва звука от разместващи се книги, докато той не я отведе при майка и. –Миличка, искам да ти покажа нещо.

Виктория не беше виждала майка си такава – потайна и с толкова сериозен и съсредоточен поглед.

- Последвай ме.

Майка и дръпна една дебела книга от рафта пред нея и от пода се чу пропукване. Тя се наведе и дръпна миниатюрната брава, която се беше появила. На пода зейна тъмен отвор, от който се виждаха само няколко стъпала, останалото бе мрак. Двете жени започнаха да слизат бавно надолу, сливайки се с тъмнината.

- Сама знаеш, че нашето семейство е малко по-надарено от другите. Нашите способности са по-големи, заради това и живеем по този начин. Но освен повече сили, ние имаме и повече отговорности. – майка и плесна с ръце и кълбо светлина излезе от тях, осветяващо пътя им – Една от тези отговорности е да съхраняваме историята.

- Мамо, къде отиваме? – гласът на Виктория отекна в подземието и издаде притеснението и.

- Сега не е време за въпроси. Трябва да се научиш да изслушваш търпеливо, а след това, ако има нещо, което не си разбрала, трябва да избереш подходящия подход, за да гo научиш. – Виктория кимна , въпреки че майка и нямаше как да го види.