Максимата на саможертвата

Емоциите ни поддържат живи

  Лицето от пламъци в камината изчезна толкова бързо, колкото се беше появила. Дректар все още стоеше с поглед зареян в огъня, а мислите му препускаха по-бързо от пушека стремящ се към небето. Той помнеше денят, в който видя за първи път Маркъс или по-скоро Дариан, както беше истинското му име. Беше малко момче, на около три години, когато Дректар го отвлече от кралят и кралицата, но никога нямаше да забрави какво се случи през онази вечер.

„Беше след полунощ и луната бе огряла всичко със сребърната си светлина. Дректар безшумно се промъкна в замъка използвайки древни магии за безшумност и сливане със сенките, беше ги научил когато все още беше на страната на Гавин, двамата бяха добър екип, докато момчето не реши, че е по-важно хората да са сплотени, отколкото да има някой да управлява над всички. Какъв глупак ?- помисли си Дректар, ето няколко века по-късно пак има хора, които са над другите , въпреки всичките усилия на Гавин. Дректар не беше чувал нищо за Гавин след като той се отегли след Сблъсъка, знаеше само че е жив и има огромна мощ, но Дректар се съмняваше той да е получил безсмъртие, както той самият.

В двореца всички спяха и това беше в голяма полза за Дректар. Той успя лесно да намери стаята на спящия Дариан и леко се приближи до креватчето му. Планът му не беше от най-сложните и основно се състоеше в това да отгледа малкият престолонаследник , като свое дете, за да може един ден да вземе властта от рода Зенмонов и най-накрая да получи полагащото му се място сред обществото им. Дариан леко се размърда, когато Дректар се надвеси над креватчето му. Малкото му личице беше така невинно на фона на лукавата усмивка на похитителя му. Когато Дректар посегна да го извади от легълцето му, Дариан се размърда и един непокорен кичур падна върху оченцете му, това съвсем го измъкна от съня и той отвори тъмнозелените си очички и запремигва объркано. Дректар побърза да нарисува знака за успокоение върху ръчичката му, но малкото момченце започна да се съпротивлява и вместо права линия със сърп в единия край, се получи мълниевидна форма с полукръг в единия край. Детето започна да плаче и да се дърпа от Дректар, а знака върху ръчичката му светеше в белезникаво синя светлина. Дректар бързо се окопити и побърза да заглуши плача на момчето, но беше късно- вече се чуваха стъпки от коридора. Дректар излезе на терасата и огледа за възможен път за бягство. Можеше да се покатери на едно от дърветата, а след това да скочи на един от ниските покриви на построиките на прислугата, но с момченцето на ръце всичко ставаше по-трудно. Дариан продължаваше да се дърпа въпреки че вече не плачеше толкова силно, сякаш беше събрал смелост и бе решил да се бори за свободата си. Дректар съблече якето си и го прикоди така, че да може да завърже Дариан към гърдите си и да освободи ръцете си, защото щяха да му трябват, когато се катери по дървото и слиза по покрива. Точно когато започна да увива момченцето обаче, то се пресегна и взе шишенцето с течността, с която Дректар правеше магиите си. Стара алхимична рецепта. Дариан успя да счупи колбата и да разлее сместа по ръцете си. Когато течността достигна знака на ръката му, Дариан извика силно от болката и припадна. От устата му излезе подобно на облаче въздух в студен зимен ден , дъх и до дректар се материализира момиченце с огромни зелени очи, които го гледаха обвинително. Стражите, кралят и кралицата вече бяха стигнали до покоите на Дариан, затова Дректар нямаше време за губене, той набързо остави момичето след себе си, завърза здраво момченцето и се прехвърли през перилата на терасата. Чак когато се беше скрил в градината на двореца, готов да премени в близката гора, Дректар си позволи да погледне назад към двореца. Видя силуета на кралицата държаща малкото момиче със сълзи в очите, и кралят стоящ зад нея говорещ и по всяка вероятност успокоителни думи. В тази вечер се бяха променили толкова много неща. Когато се прибра в обежището си в Тъмната гора, знакът от ръката на Дариан беше изчезнал и когато малкото момченце се събуди, то нямаше никакъв спомен от предишния си живот."