Максимата на саможертвата

В търсене на себе си

   От няколко дена в двореца цареше суматоха. Стражите бяха удвоени, всички роднини на кралското семейство бяха събрани и всеки учител запознат с алхимията беше извикан в двореца, като преди това всеки беше проверяван добре. Виктория все още лежеше в стаята си, като майка ѝ денонощно се грижеше за нея, а Маркъс идваше редовно да я посещава. Но въпреки всички грижи, никой не можеше да разбере какво бе предизвикало това състояние в младата принцеса, защото тялото и не отслабваше въпреки дълбоката кома, в която беше изпаднала. Всички членове на рода Зенмонов дори се събраха и опитаха да вложат цялата си енергия, за да я изтръгнат от безсъзнанието , но единствения резултат беше, че всеки от тях беше изгубил силата си за седмица. Учителите и алхимиците редовно стояха в библиотеката проучвайки всяко късче информация за случай от подобен аспект, но за сега нямаха никакъв напредък. От друга страна учителят на Виктория – Ноа използваше други методи, за да помогне на момичето. Той използваше различни билки, които предварително държеше една нощ да пренощуват в гората при силен вятър, след това ги топеше в реката до замъка, накрая ги изгаряше и издухваше прахта им върху Виктория. Това бяха древни алхимични рецепти, как да призовеш духа на някого, като използваш всеки един от земните елементи. Въпреки че очевидно нямаше никакъв ефект, Ноа не се отказваше и продължаваше да извършва този ритуал всяка сутрин преди да е залязла луната.

Маркъс беше получил разрешението на кралицата да остане в кралството, докато Виктория се събуди. Агата реши, че това е най-малкото, което можеше да направи за дъщеря си и ако някой е способен да я събуди, то това е Маркъс, защото между тях си личеше дълбоката връзка, която ги свързваше. Кралицата не подозираше, че всъщност те са влюбени, а смяташе, че по-скоро дългото време прекарано заедно, ги е направило по-близки и дори най-добри приятели, затова и тя не искаше да отнеме това на единственото си дете, особено когато е в това положение. Агата беше подтиснала спомена, че всъщност тя не винаги е имала Виктория. Така и не беше разбрала, какво се беше случило с истинското и дете, със синът и Дариан, но една вечер той просто беше изчезнал,а не негово място стоеше Виктория, със същите кестеняви къдрици и големи зелени очи,със същата жива душа и силен характер. Агата и Кристофър Зенмонов така и неразбраха, как Дариан се беше превърнал в това малко момиченце, но след дълго разследване, те не откриха следи някой да е влизал в двореца и да е разменил децата. Така и не научиха истината, но обикнаха Виктория, като собствено дете и след време дори забравиха за случката и приеха, че всъщност тя е законната им наследница, особено след като тя започна да проявява силите си. Кристофър се беше питал не един или два пъти, какво се беше случило с Дариан и възможно ли е, силата му да е била толкова голяма, за да променя образът си, но тези негови мисли останаха безгласни, особено след думите на Вождът, че неговата дъщеря е специална и трябва да я пази. Това окончателно го убеди, че Дариан е минало, а бъдещето е прекалено ужасно, за да го вгорчава и с мисли за изгубеното си дете. За Агата нещата не стояха по същия начин, тя беше обикнала Виктория прекалено много, за да съжали и за миг, че я има. В грижите по порастването ѝ и обучението ѝ, Агата не се бе запитала нито веднъж, къде е истинският и син.