Максимата на саможертвата

Шеста глава (Продължение)

Виктория стана рано на следващата сутрин и на по-следващата и така цяла седмица.Тя се опитваше да тренира много, защото в противен случай беше открила, че сънува кошмари свързани с баща и и онази гора, която бе сънувала и преди, докато Маркъс още бе в замъка.Маркъс, само името му, караше Виктория да изпадне в отчаяние. Възможно ли беше да си влюбен и да мразиш някого в едно и също време, защото Виктория се чувстваше точно така. Безкрайно много копнееше за целувката му и то сега, когато се чувстваше толкова изгубена и безпомощна, но в същото време искаше да му причини това, което тя изпита привида на мъртвия си баща. Виктория се чудеше, дали затова Маркъс искаше да я изпрати до замъка, за да види, как всички тъжат за баща и.

Когато Адриан каза на Виктория, че и трябват няколко дена почивка, тя му се разкрещя. Той искаше да и обясни, че така силите и могат да се проявят дори в по-силна форма, но тя отказваше да го чуе. Нещо ставаше с нея, тя чувстваше как всичко в нея се надига при по-силна емоция. Двамата спориха известна време, докато накрая Виктория несъзнателно не предизвика порив на вятъра, толкова силен, че събори Адрианна земята.

- Спри веднага! – Виктория не беше Адриан такъв. Отделно, никой не си позволяваше да и крещи, та тя беше принцесата. – Няма да използваш силите си няколко дни. Не знаеш, докъде може да стигне всичко това, нали ? За теб е само игра, така ли ?

- Не..Съжалявам.- Виктория сведе засрамено глава. Ядът още тлееше в нея, но осъзна че не е права.

- Искам да си починеш, защото тази седмица използва повече от силата, която по принцип трябва да усвоиш. Когато човек се опитва да усвои всички сили еднакво, накрая се побърква или стихията, която управлява го превзема. – продължи Адриан, вече спокойно.

- Това означава ли, че мога да контролират въздуха ? Заради онова,което направих преди малко. – Виктория не смееше да каже, как беше избутала Адриан с ума си. Сега осъзнаваше колко грешна е била постъпката и.

- Ако трябва да бъда честен с вас , принцесо, не знам коя е вашата стихия. Точно заради това искам няколко дена да не тренираме.

- Какво имаш предвид?

- Показвате прекалено много енергия в контролирането на всеки елемент и вашият собствен, не може да се прояви. – Адриан го каза с интонацията на лекар, който ти казва, че ти остават една седмица живот.