Максимата на саможертвата

Трета глава

   Виктория се събуди с подпухнало лице и зачервени очи. Не смееше да излезе от стаята си, за да не се срещне очи в очи с Маркъс, не беше готова за това. Способностите и започваха да се развиват, затова тя мисловно повика една прислужничка, която да и донесе закуска, а после обяд, защото не мислеше да излиза от стаята си, ако не няколко дни, то поне до вечерта. За жалост, майка и имаше друго на ум.

След залез, когато по принцип свършваха всички заседания на родителите и, майка и и баща и влязоха в стаята и. Майка и беше облечена с дълга пепеляво сива рокля до земята. Тя винаги избираше тъмни одежди при важните срещи, на който придружаваше бащата на Виктория. Той от своя страна, беше облече изцяло в черно, от панталона до ризата и тежкото наметало на гърба му. Баща и беше висок и мускулест, всяващ респект, но Виктория знаеше, че когато го погледне в очите, там ще намери един благ характер. Не че баща и беше мекушав, напротив, Кристофър Зенмонов беше човек, който можеше да се изправи срещу цяла армия без да изпита страх и за миг, но когато ставаше дума за семейството му или за хора, на които държи, той беше съвсем различен. Виктория си спомняше, как когато беше малка, баща и обичаше да и разказва за битките, в които е участвал. Тя винаги му е бе възхищавала за смелостта и непоколебимостта му, но това беше минало, вече нямаше войни и бунтове, светът беше спокоен, а баща и се занимаваше само с правни въпроси.

- Агата, скъпа, ти започни първа. – бащата на Виктория погледна майка и притеснено. Това беше нещо ново.

- Вики..- щом Викторя чу майка и да се обръща така към нея, се притесни. Родителите и се обръщаха към нея на галено, единствено ако се е случило нещо.

- Нали не се е случило нещо лошо? – Виктория прекъсна майка си и стана от леглото си.

- Не, миличка, спокойно. Просто искаме да поговорим с теб за нещо важно. – Този път се намеси баща и и я прегърна успойкотелно.

- Става дума за това, което ти показах вчера. – Виктория се поотпусна леко, но все още бе непрегната, защо е цялата тази потайност около миналото на семейството и. – Помниш, че някой беше разбрал за тайното скривалище в библиотеката, докато бяхме там и ти показвах древните свитъци, нали ?

- Да. – каза Виктория предпазливо.

- Оказа се, че някой се е вмъкнал там, след като излязохме и е откраднал всичко. – гласът на майката на Виктория се пречупи. – Там беше записана историята ни. – бащата на Виктория я пусна и прегърна майка и. Тя се облегна на гърдите му и въздъхна огорчено.