Максимата на саможертвата

Глава осма

Дните се нижеха един след друг под тъмните пелени на страха. Дворецът изглеждаше разпуснат, паяжени висяха от балконите и полилеите, а цветята във вазите бяха измрели.Положението извън замъка беше сходно, привидно всичко си беше нормално – причките пееха, слънцето грееше, но ако се вгледаше някой щеше да забележи, че градината вече не е така страрателно поддържана, лехите са сухи, храстите са повехнали, дори дърветата са отпуснали уморено дългите си клони сякаш в знак на съпричастност към принцесата. В кралството продължаваха да се сипят хора ден след ден, кой за да отдаде почит, кой защото мисли че може да помогне. Агата не знаеше как слухът за дъщеря ѝ толкова бързо се бе разпространил, но това изобщо не и харесваше, затова един слънчев следобед тя затвори главните порти към двореца и прекрати всякакви влизания без нейно одобрение. Маркъс все още не бе заминал в търсене на откраднатите свитъци, но подготовката за заминаването му беше в трескава подготовка. Всички, които не бяха изгонени от двореца и се ползваха с търпението на кралицата, помагаха на младото момче да открие повече сведения за живота преди и след Сблъсъка.

- Марк, момчето ми, ела да погледнеш нещо. – Един от алхимиците, които проучваха как Гавин е успял да развие специалните умения на хората, извика Маркъс при себе си и му подаде дебел том, с видимо избелели от годините, страници.

- Какво е това ?

- Тук пише една доста интересна легенда, затова че Гавин е имал опонент в собствения си клас. Прочети. – Маркъс се зачете, но веднага щом очите му спряха върху второто изречение , той се сепна. С дебели букви и ясно четлив почерк, на страницата пред него си личеше едно име- Дректар. – Има ли нещо, Маркъс ?- алхимикът забеляза промяната в момчето и го потупа по рамото, за да го извади от унеса, в който беше изпаднал. – Добре ли си ?

- Да, да, извинявай, просто се бях замислил за нещо. И какво пише за този Дректар ?

- Легендата гласи, че Дректар е бил против това човечеството да еволюира и всеки да притежава някаква сила. Точно това и била една от причините,Гавин и Дректар да не бъдат в добри отношения.

- А каква е била другата причина ? – изражението на Маркъс беше каменно.

- Дректар бил втори по ранг след Гавин и дори преди той да заеме длъжността за предводител на Вертоните, се е смятало, че Дректар ще заема този пост. Предполага се, че Дректар е мразел Гавин, заради отнатата му възможност да управлява. – Маркъс се замисли за чичо си и колко пъти в разговорите им си е проличавал диктаторският му характер и как, когато Маркъс беше още дете, чичо му го караше да играе само на воени игри и го обучаваше да се бие. Дори заради него, Маркъс бе влязъл в академията за защитници. Изведнъж, сякаш зъбни колела се наместиха в главата на Маркъс, той проумя нещо, което винаги е било пред очите му, но той никога не го е забелязвал- чичо му беше войн, а той не знаеше нищо за миналото му.