Максимата на саможертвата

Четвърта глава (Продължение)

- Защо си уволнила Маркъс ? Искам той да бъде мой охранител! – Виктория вървеше с часове след майка си и я умоляваше да и каже, къде е Маркъс и да го върне.

- Казвам ти за стотен път, той щеше да те убие, няма да му позволя да се доближи отново до теб.

- Но, но – Виктория не можеше да каже на майка си, че с Маркъс са свързани и той не би и навредил. – Поне ми кажи, къде е. Само това искам. – Агата се спря рязко и погледна дъщеря си в огромните и зелени очи.

- Защо толкова много разпитваш за него ? – Виктория не можеше да лъже, когато майка и приковеше погледа и, но можеше да замаже истината.

- Привързах се към него за толкова години. Той е човекът, който вървеше след мен дори когато ходех до банята, искам да знам поне къде е. – Агата явно повярва на дъщеря си, защо и кимна и и направи знак да отиде с нея.

Влязоха в спалнята на майката и бащата на Виктория, а Агата се разрови в един от шкафовете до голямото двойно легло над което висеше бя балдахин. Виктория рядко влизаше в тази стая, дори когато беше малка и се стреснеше от нещо, на нея не и беше позволено да отиде и да се сгуши между родителите си. Но те го правеха за нейно добро, защото искаха тя да се научи да разчита на себе си и да не ги търси при всеки проблем, който има.

- Маркъс го остави за теб. – Агата подаде на Виктория малък бял плик. Писмото беше запечатано с черен печат и Виктория си отдъхна, че майка и не го беше отворила, защото не знаеше какво може да е написал Маркъс в писмото.

- Благодаря ти, че ми го даде. – Виктория прегърна майка си, а тя и се усмихна леко и излезе от стаята. Агата я остави, за да може Виктория да прочете писмото на спокойствие, което изненада Виктория и тя се зачуди, дали майка и не подозира нещо, но избута тази неприятна мисъл от ума си и отвори плика.

Виктория никога не беше виждала почерка на Маркъс, което леко я натъжи, защото това беше едно от нещата, които открива за първи път у него, той не беше с нея.

„Скъпа Виктория,

Разбирам, защо майка ти не иска да ме вижда. Аз самият се мразя,затова че щях да те нараня и дори по-лошо... Бих искал да остана и да продължа да те пазя, дори от себе си, но не мога да се противопоставя на майка ти, защото дори да го направя, тя може единствено да заподозре, че между нас има нещо. Но това не означава, че съм се отказал от теб. Искам да продължа да те виждам, дори да не мога да остана в замъка. Ще отседна при чичо си, който живее в Тъмната гора отвъд реката, която минава покрай замъка. Ако искаш да ме видиш, само изпиши следния знак на някое дърво в гората и аз ще се появя. "