Аз съм Джесика, на 17 от Лондон. Имам средно дълга кестенява коса и зелени очи, обичам да спортувам, чета, ям и спя. Също обожавам животните, винаги съм искала декоративно прасенце. Живея със семейството си в голяма къща. Никога не съм се влюбвала с...
Г.Т. Зейн Събудих се и първото нещо, което видях беше Джесика, спяща и спокойна. Влязох в банята и се изкъпах, а когато излязох тя точно беше станала и беше седнала на леглото търкайки сънено очи.
- Добро утро, красавице.-целунах я аз. - Добро да е.-усмихна се тя. - Как си след снощи?-попитах я. - Ами, доста добре се чувствам, докторе.-засмя се тя и тръгна към банята.
Г.Т.Джесика Взех си бърз душ и си измих зъбите. Излязох от банята, а Зейн стоеше на леглото и си гледаше в телефона. Днес ще разглеждаме Мадрид. Облякох това:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
А Зейн това:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Когато бяхме готови тръгнахме към изхода на хотела хванати за ръце. Но щом се появихме в фоайето на хотела папараците отпред започнаха да ни бутат, снимат и питат въпроси, а аз не го очаквах и стиснах по-силно ръката на Зейн. Той се обърна към мен и ми прошепна: - Спокойно аз съм тук, любов. Не им обръщай внимание.-при тези думи настръхнах от радост.
Оттървах ме се от папараците и тръгнахме към центъра на Мадрид.
Седнахме в един ресторант и обядвахме, после разгледахме най-известните забележителности като катедралата на Алмудена и Кралският дворец. Стана 18:45 и Зейн каза: - Сега трябва да отидеш в нашата хотелска стая, да си облечеш нещо официално и в 20:00 часа да си във фоайето. - Ама защо?-попитах аз. - Ще видиш...-намигна ми той и ме целуна за чао. - Оф, добре...-и тръгнах към хотела.
Изкъпах се, изсуших косата си и я изправих. Мислех много време какво ще облека и избрах това:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Сложих малко сенки, спирала и молив за устни. Часът беше 19:50 затова тръгнах надолу.
Излизах от асансьора, гледайки в телефона си, а когато вдигнах погледът си той стоеше пред мен ухилен до уши облечен така:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
- Прекрасен си...-не успях да довърша. - Ти си уникално красива, принцесо.-целуна ме. - Хайде!-каза той и ме хвана за ръка. - Но къде... -Изненада, любов... Имай търпение...-каза той с очарователна усмивка.
