Момчето с кафявите очи

Глава 26

Г.Т. Зейн
Събудих се. Огледах се и видях спящата в прегръдките ми Джиджи. Размърдах се, а тя се събуди.
- Добро утро, Зейн.-усмихна ми се тя.
- Добро да е. Какво се е случило снощи... Правихме ли нещо?-попитах предпазливо.
- Само се целунахме веднъж, после ти започна да говориш някакви глупости за Джесика и си легнахме, спокойно.-обясни ми тя.
- Супер. Хайде да отидем за да си вземем закуска.-предложих аз.
- Добре.-съгласи се.-Само да питам, тук има ли някакви мои останали дрехи?-допълни тя.
- Мисля, че да.
- Добре.-каза тя и влезе в банята.   А аз си взех телефона и влязох във Фейсбук. Ченето ми щеше да падне от видяното там. Първо имаше снимки на целуващите се Джесика и Крисчън, а после мои снимки с Джиджи в колата и влизайки в апартамента ми!

След 20 минути Джиджи излезе от банята само по кърпа и ми намигна, излизайки от стаята ми. Аз влязох в банята.

След половин час и двамата бяхме готови. Тя беше облечена с розова къса тениска, бяло дънково яке, черни дънки и бели кецовe Converse. Аз бях с черен суитшърт, бяла тениска, черни дънки, шапка с козирка и черни кецове.

Отидохме до една пекарна и си взехме кафе и закуска, после тръгнахме към нас, но отпред имаше страшно много папараци.  Те започнаха да ни разпитват:
- Зейн, Зейн! Сега с Джиджи заедно ли сте?!-викаха те.
- Ами какво се случи с Джесика, Зейн! Отговори ни!-продължаваха да ни опсипват с въпроси.
- ДА! Да, зедно сме! Те се разделиха!- извика Джиджи, а аз щях да я ударя. Но се сдържах и я дръпнах към входа на сградата. Когато влязохме в апартамента ми започнах да викам:
- КАКВО ТИ СТАВА? ТА НИЕ НЕ СМЕ ЗАЕДНО!
- Ооо, стига Зейн. Много добре знаеш, че постепенно пак ще се влюбиш в мен, недей да де залъгваш, а и видях как ме гледаше днес.
- Джиджи, няма да говорим повече по този въпрос. Ясен ли съм?
- Добре.-каза кратко тя и си легна на дивана. Точно тогава телефона ми звънна, на екрана пишеше Майкъл. Зарадвах се, че ще получа информация за Джесика, липсва ми ужасно много.
- Ало, Майкъл?
- Здравей, Зейн... Звъня ти, за да ти кажа за Джесика, както ме помоли.
- Да, благодаря предварително.-казах аз и отидох в другата стая, за да не ме чуе Джиджи.
- Така... Тя сякаш умира без теб.-първите му думи се забиха като куршум в сърцето ми.- Само спи, плаче, не яде и се обвинява постоянно.-довърши той.
- Е, тя е виновна...-започнах аз.
- Знаеш ли какво точно се се случило?-попита ме той.
- Не, но се досещам...-оправдах се аз.
- Трябва да говорите, има какво да си кажете.-каза ми той.
- Сега не, още не мога да говоря с нея, Майкъл... Липсва ми ужасно много... Обичам я повече от всичко и всички...-признах аз, а очите ми се насълзиха сигурно за втори път през живота ми.
- Знам, че ти е трудно, но тя се чувства по-същия начин.
- Добре, чао. Благодаря ти много!-казах и затворих. Облегнах се на вратата и се свлякох бавно надолу.