Момчето с кафявите очи

Глава 37

     "След 8 месеца"

Събудих се от аромата на палачинките на мама. Едвам станах, заради големия корем.

Обялякох гащеризон и вързах косата си на опашка. Напоследък всеки ден процедурата е една и съща: спя, ям, повръщам, ям, повръщам, ям, повръщам, спя. Това е причината с Зейн да се скарани и да съм в дома на нашите.

Ретроспекция:
- Джес, имам идея! Да отидем накъде само двамата.-предложи Зейн.
- Скъпи, с удоволствие, но няма смисъл аз само ям и повръщам.
- Точно. За да се разсеем малко. Писна ми от това всеки ден да не правим нищо.
- О, така ли? На теб ли ти писна?! Аз съм бременната е случая, ако ти беше бременен тогава говори, че ти е писнало! -развиках се. Зейн ме погледна и излезе от апартамента. Аз изтичах в банята и заплаках. Не биваше да му викам, той просто мисли, че не ми помага достатъчно или му липсва вниманието ми.

След 3 часа се прибира.
- Здравей.-каза той студено.
- Какво става?
- Нищо, заминавам.-съобщи ми той спокойно.
- Как така? И ще ме оставиш тук сама?-очите ми се насълзиха.
- Джесика, не мога, просто не ставам за баща... Имам нужда от малко почивка от цялата тази работа...
- Не си сериозен.-поклатих глава. - Не може да ме оставиш ей така, защото не си готов за баща! А кога ще бъдеш? Кога ще си готов да отгледаш дъщеря ни, Зейн? Кога?-виках.
- Съжалявам.-каза той взе си куфара и излезе. Аз паднах на земята. Не е възможно. Той не би го направил. Но го направи. Ти го уплаши.

"Край на ретроспекцията"

- Добро утро, мамо.-целунах я по бузата.
- Добро утро, сладката ми.-усмихна се тя и ми подаде чиния с закуска. Взех си телефона и се разрових в социалните мрежи. Едно нещо хвана окото ми. Зейн. Статията казва, че от 1 седмица седи в звукозаписното студио и записва новия си албум. Значи не е заминал. Не е заминал. Но това не значи, че не ме заразя сама с детето ни.

Г.Т.Зейн
Преди седмица:
Взех си куфара и излязох от сградата. Качих се в такси и тръгнахме към звукозаписното студио. Знам, че съм голям идиот да зарежа съпругата ми и детето ни, но не мога да се справя още. Трябва ми малко почивка. Цяла седмица записвам новия албум. Не съм виждал, нито чувал Джесика. Истината е, че и тя и коремчето и ми липсват. Днес ще отида да говоря с нея.

Г.Т.Джесика
Седя на дивана вече 3ти час и мисля за Зейн. Май му писна от мен. Дали ще поска развод. Не трябваше да става така. Пуснах си сериалът Приятели. Изведнъж под мен стана мокро и усетих контракция.
- Мамоо!- извиках, а болката караше очите ми да се насълзят. Мама дотича бързо. Погледна какво става и ме разбра. Някой звънна на вратата. Майка ми отвори и на вратата се появи Зейн.
- Какво става?-попита притеснено той.
- Тя ражда!-извика мама. Зейн дойде до мен хвана ме като булка и ме понесе към задната седалка на колата му. Мама каза, че ще вземе някои неща и ще дойде с такси.
- Много ли боли?-попита той.
- Кое? Че ме остави сама, или, че раждам нежеланото ти дете?-попитах плачейки.
- Джес...-той не можа да каже нищо освен- Искам това дете.

Спря пред болницата и ме вкара вътре. Докотът веднага извика акушерки.

След два часа напъване и сълзи дъщеря ни излезе на бял свят. Зейн не пусна ръката ми през цялото време. Нищо не му попречи да ме подкрепи и да бъде до мен.

Събудих се и видях Зейн да спи на стола до леглото.
- Скъпи.-погалих го, а той веднага скокна.
- Джес, съжалявам. Съжалявам, че съм такъв глупак. Че те зарязах сама. Че се уплаших да стана баща.
- И аз се уплаших в началото, но знаех, че си до мен. Прощавам ти.-усмихнах се леко аз.
- Обичам те.
- И аз те обичам.

Сестрата влезе и ни донесе малката принцеса.

- Как искаш да се казва?-попитах го.
- Ами, Мая?-предложи.
- Даааа!

Здравейте! Моля коментирайте и гласувайте! Изкажете мнението си! Харесва ли ви името? ❤️