Момчето с кафявите очи

Глава 34

       След 1 месец и половина

Събудих се в топлите прегръдки на Зейн. Размърдах се леко, защото е 10:00 и трябва да ставаме. Любимият ми отвори бавно очи и сънено каза:
- Да поспим още малко, беб...-после пак задряма.
- Зейн, хайде.-станах и го отвих.
- Ако ме обичаш, ще ме оставиш да поспя още пет минути.-каза той сърдито.
- Значи не те обичам...-усмихнах се злорадо.
- Така ли билооо? Ела ми тук и ще видиш кой не обичаш...-тръгна бавно към мен.
- Н-не, Зейн! Да не си посмял!-тичах, смеейки се като малко дете на цирк.
- Няма не, бейби.-тичаше след мен. Стигнах до вратата на спалнята за гости.
- Няма къде да отидеш сега...-усмихна се злорадо той, а аз отворих вратата и се залепих се прозореца.
- Е, бейби...Хванах те!-Зейн ме хвана през кръста.
- Н-не! Не!-виках с цяло гърло, а той започна да ме гъделичка. И аз започнах да го гъделичкам. Накрая паднахме на леглото от смях.
- Обичам те, малката.-целуна ме той.
- Аз повече, големия.-засмях се аз. - Още ли искаш пет минутки?-поптах.
- Искам само теб.-прошепна той, а топлия му дъх се заби във вратът ми. Настръхнах.
- Хайде, Зейн. Днес е важен ден, моля те...-целунах го по бузата и станах.
- Добре, де.-изпуфя той и се надигна след мен.

Днес е абитюренският ми бал. Зейн ще ми е кавалер. Това е роклята ми:

- Джес, готова ли си?-попита от другата стая Зейн.
- Да, а ти?-отговорих.
- И аз.- Зейн влезе в стаята. Уникален е.

След малко черният джип на брат ми беше долу. Качихме се в колата и тръгнахме към мястото на бала. Когато стигнаме там имаше наистина много хора.

(така изглежда Зейн на бала)

Вечерта мина страхотно, но си тръгнахме по-рано от другите.
- Зейн... Исках да поговорим...-започнах.
- Слушам, бейби.-погледна ме за момент и после отново към пътя.
- Относно сватбата...
- Да, знам... Искаш да знаеш кога ще е, нали?
- Да.-успокоих се аз.
- Предлагам ти да започнеш да учиш и след 4 години-ще станеш г-жа Малик.-усмихна се той.
- Съгласна.-отвърнах с усмивка, а той хвана ръката ми.

След като се прибрахме влязох в банята, а Зейн легна на леглото да гледа телевизия. Като излязох от банята видях това:

Сложих си негова тениска и се сгуших в гаджето си. Видях само как се усмихва и ме придърпа по-близо до него.

    След 4 години...

Днес е денят. Денят в, който ще стана г-жа Малик, денят в, който за многократен път с Зейн ще си обещаем, че винаги ще сме заедно, независимо от нищо и никой...

Важна А/Б
Здравейтееее! Много Ви благодаря за 4хилдядите четения! Това за мен наистина е страшно много! Съжалявам, че препускам през времето така, но ще е скучно да пиша как Джесика учи, не мислите ли? Поне за мен ще е скучно да го пиша. Следващите глави ще са последни, но целта ми е да са по-емоционални! Коментирайте и гласувайте! ❤️🎀💋💞