Момчето с кафявите очи

Глава 13

Г.Т. Крисчън
Откакто сме в Бали почти не виждам очите на Джесика. Дори не идва в ресторанта вечер. Родителите и казват, че е нормално да се забавлява. а Майкъл казва, че напълно я разбира...Какво му става? По принцип няма да каже такова нещо за малката си сестра. Днес най-сетне успях да накарам г-жа Гордън да каже на Джесика да дойде на вечерята в ресторанта. Тя се съгласи. В 19:30 всички освен Джесика и Моника бяха в ресторанта. След малко дойде Джесика, но не беше сама! Кой по дяволите беше този?! Като се приближиха го разпознах-това беше Зейн Малик! Те ни поздравиха, Джесика ни представи и седнаха. След 10 минути дойде и Моника, коята направо унемя щом го видя. Какво толкова му харесваха на този? Донесоха ни поръчките, а аз започнах да разпитвам новият приятел на Джес:
- Е, къде си роден, Зейн?-попитах с фълшива усмивка.
- Роден съм в Брадфорд, но живея в Лондон, когато нямам концерти.- отговори ми с още по-фълшива и от моята усмивка.
- Значи постоянно те няма, а?-попитах аз.
- Понякога да, но за мен най-важно е след концерт да се прибера за малко в Брадфорд и да видя семейството си.-отговори спокойно той.
- А по колко печелиш на година?-вече нахалствах аз. Но това ядоса бащата на Джес и самата нея:
- Крисчън! Какви са тези въпроси? Какво ти става?- започна да вика Джесика.
- Да, все едно ти си бащата на Джесика, а не аз!- започна и г-н Гордън. Но аз продължих:
- Да не би той да ти е отнел двестввността, Джес? Затова ли е всичко?- обърнах се към Джесика.
- НЕ! Какво по дяволите ти става?!- започна да вика отново тя.
- Не се притеснявай да си признаеш.- казах аз.
- Не! Това беше! Мразя те! Не съм правила нищо с него, но и да съм това не те засяга!- Джесика стана дърпайки за ръка Зейн. Моника ме погледна ядосано и си тръгна. А аз я последвах. Тя беше в стаята ни:
- Какво искаш?-попита студено тя.
- Защо си ми сърдита?-попитах тихо аз.
- Защо ли? Защо Крисчън?- попита съркастично тя.
- Просто не харесвам новият приятел на Джесика. - оправдах се аз.
- Ти няма да харесваш никой нейн приятел! Знаеш ли защо? Защото си се влюбил в нея!- каза тя с насълзени очи.
- Не съм!- отрякох аз.
- Крисчън, много добре те познавам... Не се залъгвай.-каза тихо тя.
- Съжалявам, Мон...- казах аз,.
- Няма какво да съжаляваш... Но това беше краят на нашата връзка.- каза с треперещ глас тя.
- Но! Моника моля те!- не можех да повярвам, че иска да се разделим заради Джесика.
- Знаеш ли кога се появява трети човек, Крисчън? Когато другите двама се отделечът, така че да има място за третия...-каза тъжно тя. Аз само хванах ръката и и я целунах. Наистина обичах Моника, но тя беше права за Джесика. След малко казах:
- Не, Мон! Аз ще се боря за това, което обичам и искам! А това си ти! Моля те дай ми втори шанс, няма да го пропилея.- помолих се аз. Тя беше толкова красива...