Момчето с кафявите очи

Глава 19

Г.Т.Зейн
Мразя да се карам с Джесика. Тази нощ беше ужасна. Не спирах да и звъня и пиша. На сутринта тя ми писа съобщение, в което казва, че обичам Джиджи, а не е така... Надявам се...

Отидох в къщата на Джесика и говорих с нея. Не можех да повярвам, че съм я изгубил. Обясних и какво се случи без да крия нищо от нея. Накрая тя ми прости, наистина ме беше страх да не я загубя, но всичко вече е наред. Тя е всичко за мен.

Лежахме на леглото и мълчахме, нямаше нужда от думи.
- Джес, знаеш, че те обичам нали?-попитах я аз.
- Да, знам, Зейн, но аз теб повече.-започна тя.
- А знаеш ли, че ако не съм с теб, все едно нямам въздух...-казах и аз. Тя се усмихна широко и ме целуна нежно.

- Трябва да се прибирам, Джес. Искаш ли сега да питаме майка ти за Мадрид? Защото остават 2 дни...-предложих аз.
- Да, бебе. Хайде!-отговори тя.
- Ам, мамо, татко... С Зейн искаме да ви питаме нещо... -започна тя.
- Може ли дъщеря Ви да дойде с мен за няколко дни в Мадрид?-казах аз, опитвайки се да прикрия безпокойството си.
- Ами, аз съм съгласен. Стига много да я пазиш.-каза баща и.
- Ами щом Джордж е съгласен... Защо не?-усмихна се Кейт.
- Боже мой! Много ви благодаря!!!-започна да пищи от радост момичето ми.

"След 2 дни"
Г.Т. Джесика
Багажът ми за Мадрид беше готов. Чаках Зейн да дойде да ме вземе. След 10 минути се звънна на вратата. Отворих му, мятайки се на врата му.
- Тръгваме ли?-попита Зейн весело.
- Дааа!
Мама и татко ни изпратиха.

"В самолета"
Отидох до тоалетната, а когато се върнах Зейн спеше...

Кацнахме в Мадрид. Взехме багажът си и тръгнахме към хотела. Концертът беше вечерта, а сега е обяд. Отидохме в един ресторант за обяд.
- Много се радвам, че си тук с мен.-каза ми нежно той.
- А аз се радвам, че ме пуснаха за да съм тук с теб.-усмихнах му се аз. Той хвана ръката ми. Дойде сервитьорът и ни попита какво желаем:
- За мен червени вино, а за дамата ми розе.-поръча му Зейн.
- А за ядене?-попита сервитьорът.
- За мен ризото с гъби и пиле.-поръчах аз.
- За мен същото.-усмихна се Зейн. Сервитьорът кимна одобрително.- Ааа, и ако може в едната порция да има повече пиле.-казах му бързо.
- Искаш повече пиле?-попита Зейн.
- Не, за теб е. Знам, че ти обожаваш.-усмихнах му се аз.
- Ето това е моето момиче!-каза той и ме целуна. След обяда се разхождахме из Мадрид. Много е красиво. Била съм тук и преди, но с Зейн всичко е различно.

Дойде време за концертът. Естествено Зейн ми предложи да съм зад колисите, но аз исках да съм в публиката. Той се примири. Бях облечена с къса черна рокля, косата ми беше изправена и пусната. Имах само малко спирала за грим.

Концертът започна, а аз бях най-отпред. Първата песен беше Like I Would. Тя ми беше от любимите. Следващата беше BeFoUr, но Зейн знаеше, че имам две любими песни, които са специални и не се пеят на концерти, затова той ги изпя накрая, а преди това каза:
- Следващите песни ги пея само заради едно момиче в тази зала... Джесика, ти ме промени много... Обичам те безумно и всеки ден съм благодарен, че те срещнах. Ти си моят въздух, любов. Ти си моята вселена, любов. Хайде, Джес. Чакам те на сцената.-усмихна се той. Много фенки не бяха доволни, но имаше фенове, които започнаха да викат " Джес на сцената! Джес на сцената! Джес на сцената!" Аз се качих с помощ от охраната, а Зейн хвана ръката ми и започна да пее. Знам, че звучи прекалено банално, но се разплаках. Той беше уникален. Постъпките му наистина показваха обичтта му към мен.
- Обичам те, Джесика Гордън!-обяви той след последната песен.
- Обичам те, Зейн Малик.-така закрихме концерта зедно.

Но тази нощ не остана запомнена само с концерта. Защото след концерта не отидохме на партито на екипа, а в стаята си. И се случи. Момчето на мечтите ми ми отне девствеността, естествено с мое съгласие. Беше прекрасно.