Момчето с кафявите очи

Глава 18

А Зейн каза:
- Хайде, Джес! Приготвил съм изненада...
- Чакам с нетърпение!- възкликнах аз.

Качихме се в колата на Зейн и тръгнахме. След 20 минути бяхме при виенското колело наречено "Окото
на Лондон".

Качихме се на атракцията. Страх ме е от високо, но Зейн забеляза това. Прегърна ме силно и прошепна в ухото ми:
- Принцесо, аз винаги ще съм до теб, няма защо да те е страх.- каза и ме целуна нежно. Аз нищо не можах да кажа.

Слязохме от колелото и се разхождахме, когато видяхме папараци, досега не ни бяха забелязали. Всъщност папараците вече бях обградили някого и това не беше кой да е... Беше Джижи Хадид- бившата на Зейн.

Папараците тръгнаха към нас и започнаха да снимат и задават въпроси. Зейн се опитваше да ги разкара, защото навлизаха в личното ни пространство. Но когато го попитаха каква съм му аз той каза:
- Гаджето ми!

А Джиджи побягна, щом чу това. Зейн я последва. Разплаках се. Какво правеше? Защо я последва? Аз реших да си тръгна, какъв беше смисълът? Той явно още я обичаше, иначе няма да постъпи така.

По пътя за вкъщи ги видях, той говореше нешо, а тя плачеше след малко я прегърна... Знаех, че още я обича.

Прибрах се разплакана, но се постарах никой да не ме види. Не спах цяла нощ- не можех. Зейн ми писа 12 СМС-са, но аз не отговарях, той направи своя избор.
Зейн: Джес, защо си тръгна?!
Зейн: Какво стана? Защо се разтрои?
Зейн: Джес, притеснявам се.
Зейн: Поне кажи къде си? Моля те!
Зейн: Не ми и вдигаш...
Зейн: Ей, любов!
Зейн: Обичам те!
Зейн: Ако е заради Джиджи ще ти обясня, само ми отгвори!
Зейн: Джесика!
Зейн: Любов?
Зейн: Не искам да те загубя! Какво стана?
Зейн: Ще умра от притеснение!
Също не спираше да ми звъни, затова си изключих телефона. Плаках, не можех да спя.

Майкъл е бил на парти и когато се прибра ме чу. Дойде в моята стая и попита:
- Джес, станало ли е нещо?
- Да, Майк! Стана нещо!- проговорих през сълзи аз. И му разках всичко, а той каза, че не вярва Зейн още да я обича. Той мисли, че са имали спор. Но те се прегърнаха! Това значи нещо.

Цяла нощ плаках тихичко. Към 04:25 реших, че съм гладна и слязох в кухнята. Взех едно парче чийзкейк и чаша мляко.

Докато ядях се бях завила в топлата завивка и гледах сериалът "Приятели", любимият ми сериал. Стана 6:30, а мама става в 07:00 всеки ден, за това влязох в банята. Погледнах се в огледалото, изглеждам ужасно-бледа съм, по лицето ми има засъхнали сълзи, очите ми са зачервени, а ръцете ми треперят.  Изкъпах се и излязох от банята. Скапана съм. Нямам сили за нищо, но не, не, не и не! Аз няма да се самосъжалявам, нито пък другите ще ме съжаляват. Не трябва. Не може да го позволя. Включих телефона си и игнорирах другите 20 съобщения и 34 пропуснати от Зейн.

Написах му:
Джес: Виж, Зейн... Това, което видях вчера ме нарани. Не можах да го превъзмогна, а по твоите действия съдя, че ти още обичаш бившата си... По-добре да се разделим. Без лоши чувства. Обичам те, но ти обичаш нея.
Сбогом, любов моя.

Пишех с треперещи ръце и горещи сълзи, капещи от очите ми. Не искам да се разделяме.

Оставаха 3 дни до заминаването му за концерта в Мадрид. Щеше да е много романтично ако щяхме да отидем заедно.

Цял ден стоя в нас, не говоря с никого. Само ям и гледам Хари Потър. Имам всичките книги.

Към 18:30 се звънна на вратата. Цял ден се звънни на вратата и всеки път сърцето ми трепва с надеждата, че това може да е Зейн, но не е. Вече се отказах. В този момент някой отвори вратата-беше мама:
- Мила, някой иска да те види.-обяви тя.
- Аз не искам да виждам нито доктори, нито роднини, нито съ...-бях прекъсната.
- Нито Зейн...-каза тихо Зейн влизайки в стаята ми.
- А...аз...аз ще...-запелтечих аз. Мама ни остави насаме:
- Трябва да поговорим...-започна той.
- Мислиш ли?- иронизирах го.
- Виж това, което видя вчера не беше защото още обичам Джиджи. Отидох да и кажа да спре да ме преследва и, че всичко свърши. Решихме да останем приятели и се прегърнахме. Това беше. -призна той.
- Виж, Зейн... Не искам да ми се обяснявааш няма как след това вчера просто така да ти про...-бях прекъсната от устните на Зейн.
- А сега?-попита задъхано той.
- Сега... Може и да си помисля...-усмихнах се аз.
- Джес, обичам те наистина много... Не мога да ти опиша колко много. Моля те. Не обичам Джиджи, а теб.- каза той.
- От мен да мине...- засмях се-И аз те обичам много, Зейн. Наистина съм щастлива, че се сдобрихме и не се разделихме.