Аз съм Джесика, на 17 от Лондон. Имам средно дълга кестенява коса и зелени очи, обичам да спортувам, чета, ям и спя. Също обожавам животните, винаги съм искала декоративно прасенце. Живея със семейството си в голяма къща. Никога не съм се влюбвала с...
Г.Т.Зейн Стояхме гушнати много дълго време, без излишни думи. Главата и е до сърцето ми и чува как то бие за нея. - Джес, не искам да развалям всичко, но ме пуснаха за малко от болницата...-казах аз тъжно. - Идвам с теб.-усмихна се тя. Хванахме такси и ме настаниха в същата стая, а тя остана на диванчето в стаята. След малко докторът влезе: - Г-н Малик? - Да, кажете. - Ще ви изпишем утре сутринта.-каза докторът и излезе. - Джес, чу ли?-попитах я радостно, но не получих отговор. - Джес? Джес?- няма отговор. Станах и видях, че е заспала. Взех телефонът и и звъннах на Майкъл да я прибере.
Той дойде, но тя се събуди: - Не, Зейн! Оставам докато не те изпишат!-въпротиви се тя. - Не искам да стоиш цяла нощ в болницата.-казах аз.- Прибери се, вземи си душ, легни си и на сутринта ела за изпизването, любов.- допълних аз и я прегърнах силно, не обръщайки внимание на болките в реброто ми. - Добре, но ако има нещо ми звънни!-каза тя, а аз я целунах нежно. - Много те обичам, да знаеш, малката.-казах и аз. - И аз те обичам много, големия.-засмя се тя. После си тръгнаха. А аз съм заспал.
Г.Т. Джесика Прибрах се вкъщи, изкъпах се и си легнах, както каза Зейн. Започнах да преусмислям целия ден, не мога да повярвам, че нещата между нас се оправиха и толкова много се радвам.
На сутринта станах в 6:30 от вълнение, че ще изписват Зейн. Слязох долу и си направих чай. После се изкъпах и започнах да се оправям. Облякох дънки, черни кожени обувки и бяла риза. Изправих косата си. Взех телефон, пари и ключове и излязох от къщата ни. Взех такси за болницата.
Влязох в стаята и видях спящия Зейн. Седнах на диванчето и зачаках да се събуди. - Май опитите ми да получа целувка за събуждане няма да проработят.-каза той с едно отворено око. Аз се засмях и се приближих бавно до него. Целунах го, а той обви ръцете си около кръста ми и ме придърпа до него на леглото. След малко станах и докторът влезе, съобщавайки, че Зейн е изписан.
Събрахме му нещата и Майкъл дойде да ни вземе с колата, защото сестрата на Зейн имаше важна среща, но се разбрахме да вечеряме заедно някъде.
Г.Т. Зейн Изписаха ме от болницата и Майкъл дойде да ни вземе. После ни остави в апартамента и си тръгна.
- Е, радваш ли се, че си у дома?-попита с детски глас Джес. - Да, много, но повече се радвам, че ти си с мен, бейби.-казах аз и я придърпах в мечешка прегръдка. В следващите няколко часа седяхме на дивана, гушнати, гледайки филм след филм. Стана 19:00 и решихме да се приготвяме за вечерята със сестра ми, Майкъл и гаджето му-Бетани.
Аз облякох бяла риза и черни дънки.
Качихме се в колата и тръгнахме към дома на Джесика, за да се преоблече. Стоях на леглото и и я гледах, невероятна е.
Тя облече това:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Застана пред огледалото и започна да се гримира. - Нали знаеш, че не ти трябва грим?-попитах я, обвивайки ръце около кръста и. - Благодаря за подмазването, но днес е официална вечер и трябва.-каза тя, гледайки ме в огледалото. - Обичам те.-прошепнах аз, вдишвайки аромата и, свил се в сгъвката на врата и. - И аз те обичам.-каза тя нежно.
След 15 минути: - Готова съм!-обяви тя весело. - Е, аз вече умрях да те чакам.-казах аз, лежейки на леглото и. - Извинявай, има ли как да ми простиш за чакането?-попита тя, проближавайки се към мен. Тя седна на бедрата ми и започна да ме целува нежно по устните. Беше невероятно. Задълбочих целувка. - Т-трябва да тръгваме... Зейн.-каза тя задъхано. - Да не си започвала, бейби.-казах аз. Но тя стана. Аз я придърпах в скута ми. - Ти си ми всичко, Зейн.-каза тя. - И ти си ми всичко, Джес.-отвърнах аз.
После тръгнахме към ресторанта. Когато спрахме отпред погледнахме часът беше 21:00. Закъсняхме с половин час. Влязохме вътре, а намасата вече бяха всички. - Извинявайте, че закъсняхме.-каза Джесика и отиде до всички, за да ги поздрави.
Седнхаме и си поръчахме. Аз ядох спагети, Джесика салата със скариди. Майкъл яде пица, Бетани и Доня суши. Всички пихме вино освен Бетани-тя пи сок от портокал. - Е, как върви с бремеността?-попита Джес Бетани. - Засега сме добре.-усмихна се Бетани мило. - Ако имаш нужда от помощ за нещо- насреща съм.-намигна и тя. - В кой месец си?-попитя Доня. - Първи и две седмици.-отговори весело. - Ще знаем пола на бебето след 2 седмици.-обяви развълнувано бъдещият баща. - Как така толкова рано.-метна му объркан поглед Джес. - Някакви нови технологий.-вдигна ремене той. Остатъка от вечерта мина в още много приятни разговори.
След вечерята с Джесика се прибрахме в моя апартамент.
