Момчето с кафявите очи

Глава 24

Г.Т. Джесика
Вървях към вкъщи и обмислях как да кажа на Зейн какво се е случило, няма да го лъжа в накакъв случай. Стигнах до входната врата-отвори ми Майкъл.
- Джес, моля...
- Не, Майкъл, няма да стане!-казах му и го подминах. Влязох в стаята си и набрах Зейн, след малко той вдигна със студен глас.
- Ало?
- Здравей, скъпи... Трябва да поговорим за нещо важно...-започнах аз.
- Мисля, че знам за какво става дума. Не се хаби за мен, всичко приключи.-каза той и затвори. А аз дори незнаех защо, той не може да знае за целувката... Или пък знае?

Реших да отида до апартамента му и да се изясним. Обякох бял потник, дънки и дънковото ми яке. Вързах косата си на опашка, обух сандалите си и тръгнах.

Вече бях пред апартамента, почуках предпазливо. Замръзнах, щом видях кой отвори вратата.
- Джиджи, здравей. Зейн тук ли е?-казах тихо, но вече усещах буцата в гърлото си, а главата ме заболя много силно.
- Да, тук е. Сега чао!-каза тя надменно и ми затвори вратата под носа. Пак почуках, но този път отвори Зейн. Така се зарадвах, че го виждам.
- Е, какво искаш?-каза той със същата студенина в гласа. А моделката дойде до него.
- А...аз... Може ли да поговорим?-попитах тихо.
- Да, говори.
- Може ли да е насаме?-попитах малко разочаровано.
- Щом така искаш.-вдигна рамене той и излезе от апартамента, затваряйки вратата.
- Зейн, искам да ти кажа...-започнах аз.
- Няма нужда, пак ти казвам! Видях те с Крисчън днес... Достатъчно е, за да разбера колко всъщност наистина ме обичаш.- болката в главата ми се усилваше с всяка изречена негова дума.
- Зейн, той ме целуна! Аз не съм го искала, обичам само теб!
- Мразя да ме лъжат, Джесика. Сбогом...-щом чух това мозакът ми спря да работи, сърцето също, стомахът ми се сви не бейзболна топка,а болката проряза главата ми рязко и не можах да издържа...

Г.Т. Зейн
Чух че някой тропа на вратата, но Джиджи веднага рипна и отвори. Чух я да казва нещо от сорта на " Да, тук е. Сега чао." и затвори вратата. Върна се и се усмихна, но пак се почука. Аз станах и отворих-беше Джесика. Сърцето ми подскочи от радост, че я виждам и е добре. Но, не, Зейн! Бъди такъв, какъвто трябва да си-безчувствен към човека към, който имаш най-силни чувства.
- Е, какво искаш?-попитах а сърцето сякаш ме удари за това, че се държа така. Усетих Джиджи до мен.
- А...аз... Може ли да поговорим?-попита тя, усетих как ще се разплаче след малко.
- Да, говори.-казах безсърдечно аз.
- Може ли да е насаме?-попита тя.
- Щом така искаш.-вдигнах рамене аз и излязох в коридора при нея, затваряйки вратата.
- Зейн, искам да ти кажа...-започна бавно тя, но я прекъснах макар, че вярвах, че има логично обяснение.
- Няма нужда, пак ти казвам! Видях ви с Крисчън днес...-опитвах се да звуча безразлично и май се получи.
- Зейн, той ме целуна! Аз не съм го искала, обичам само теб!- каза тъжно тя, а как ми се искаше да и вярвам, но нещо ме спираше.
- Мразя да ме лъжат, Джесика. Сбогом...- в момента в, който го казах тя пребледня и изведнъж припадна...
- Мамка му, Джесика!- извиках, опитвайки се да я събудя, но не стана. 
- Джиджи!
- Какво се е случило?-попита тя.
- После ще ти кажа! Сега ще я закарам в болницата!-викнах аз, бях в страшна паника.
- Идвам с теб!- каза тя категорично.
- Не прибирай се във вас!-отсякох.
- Но... Нали ние...
- Добре! Оставаш в апартамента ми! До после!-казах и взех на ръце Джесика. Сложих я на задната седалка. Отидох на шофьорското място и запалих към болницата.

Паркирах пред болницата и взех Джесика.
- Извинете, тя припадна и аз незнам какво да правя...-казах притеснено.
- Спокойно, Г-не. Донеси носилка, Джени!-заповяда докторът на една от сестрите.

Донесоха носилка и я понесоха на някъде.

След половин час стоях пред стаята, чакайки да ми кажат нещо. Докторът излезе.
- Какъв сте на пациентката?-попита докторът.
- Приятел. Как е тя?-питах нетърпеливо, защото сърцето ми щеше да се пръсне.
- Добре е. След малко би трябвало да се събуди.-съобщи ми той, а щом чух това все едно камък ми падна от сърцето.
- Зейн! Какво става?-извика тичащият насам Майкъл.
- Добре е слава Богу.-казах му аз.
- Вие какъв сте на Г-ца Гордън?-попита го лекарят.
- Аз съм брат и.-докторът само кимна и тръгна на накъде.
- Е, аз ще тръгвам...-смотулевих аз.
- Чакай, защо? Поне да се събуди.-възпротиви се той.
- Не, не искам да ме вижда. Ще се разтрои. Само за едно те моля.
- Какво?-попита той.
- Моля те всеки ден да ми пишеш съобщение или да ми звъниш и да ми казваш как е, какво прави... Моля те.-помолих аз.
- Естествено, но чуй ме. Незнам какво се е случило, но знам, че нито ти, нито тя ще го преудолеете лесно. Помисли заслужава ли си да разрушите всичко това, което строихте с толкова любов?-попита той, а аз знаех, че всичко, което казва е истина.
- Говори с нея, ще разбереш какво се е случило.-усмихнах се леко аз и тръгнах. - Кажи и, че само съм я оставил в болницата и после веднага съм си тръгнал, ако пита.- допълних аз.
- Добре, а ти си помисли. -беше последното, което Майкъл ми каза.