Момчето с кафявите очи

Глава 40

- Зейн, виж аз...Не мога да ти простя... Искам, но ти ме изостави... Трябва да помисля, съжалявам.-казах със страшни усилия и болка и станах.
- Хайде, Мая.-повиках дъщеря ни.
- Мамо, моля те да сме при тати.-помоли се тя.
- Скъпа, сега не може. Ако той няма нищо против остани да спиш при него.-обърнах се към унилия Зейн.
- Тати, моля те да спя при теб.
- Добре, съкровище.-гушна я той.
- Е, аз ще тръгвам.-казах.
- Ще те изпратя.-стана той и се запътихме към вратата. Отворих вратата и излязох. Обърнах се към него:
- Чао.
- Какво значи това?-попита той, болеше го.
- Кое?
- Сега заедно ли сме? Разделяме ли се? Какво става с нас?
- Мисля, че ще е най-добре, ако ми дадеш малко време да помисля. Засега не сме заедно.-казах тъжно.
- Джес... Аз...-не можа да довърши.
- Не, Зейн. Моля те ни ми се обяснявай... И аз те обичам, знаеш го, но всичко това не се крепи само и единствено на любов. Трябват и действия.-казах и влязох в асансьора.

Излязох от сградата. Видях Майкъл в колата и се запътих натам.
- Хей.-казах унило.
- Хей.-отвърна той.

След кратко мълчание той се осмели и ме попита:
- Какво е станало, Джес?
- С Зейн се разделихме.-очите ми се насълизиха.
- Как така?-изненада се той.
- Просто се разделихме.-излъгах.
- Ще разбера, нали знаеш.
- Знам.-отвърнах.
- Искаш ли да живееш при мен и Бетани?-предложи той.
- За сега да. По-нататък ще си наема апартамент.
- Добре.-вдигна рамене той.

"След 1 седмица"
- Мамоооо!-зарадва се Мая, защото ме вижда. Аз разтворих ръце, за да я гушна.
- Липсваше ми, принцесо.
- И ти на мен, мамо.-Зейн се появи от другата стая.
- Здравей.-каза той. Настръхнах.
- З-здравей.-усъзнах колко много ми липсва.
- Как си?-попита той студено.
- Добре, а ти?-казах с треперещ глас.
- И аз.-почеса се зад врата.
- Исках да поговорим.-казах му.
- Добре, хайде, принцесо поиграй си малко в стаята.-усмихна се леко той на Мая.

Навлязохме в хола и седнах на дивана.
- Искаш ли нещо за пиене? Чай?-попита той.
- Може чай, мерси.-опитах да се усмихна. След малко той дойде с две чаши, от които се извиваше пара.
- Запоявядай, зелен чай.-подаде ми едната чаша.
- Благодаря.-поех чашата. Той седна на растояние от мен.
- За какво искаше да говорим?-попита.
- За рождения ден на Мая. Къде ще го празнуваме?
- Може да е в някой детски клуб.-предложи той.
- И аз това си мислех, но дали тя ще иска?-отвърнах. Тогава Мая влезе в помещението с насълзени очички.
- Какво има, миличка?-попитах притеснено.
- Мамо, тати, защо вече не живеем заедно?-изхлипа тя.
- Защото имаме проблеми, съкровище.-придърпа я към себе си Зейн.
- Не искам да имате проблеми.
- И ние не искаме, но няма как, миличка.-казах и аз.