Fast cars and Unknown love

Глава 9

 -Аз ще вървя. - каза Джак.

-Защо? - попита Линда.

-Имам уговорка. - каза той и тръгна.

 Вече бяхме навън от почти час.

-Линда, колко е часът? -  попитах след известно време.

-19:29 защо? - попита тя .

-Трябва да вървя. - казах и тръгнах да ставам.

-Къде отиваш? - попита тя.

-Обещах на леля да съм навреме за вечеря. Трябва да тръгвам. - казах и поех към пътя за нас.

-Добре, чао. - каза тя, а след това я чух да добавя явно към гаджето и - Така оставаме сами, бебе.

 Вървях бързо към нас. Нямаше как да стигна за една минута, но все пак бързах.

 - Лельо, съжалявам, че закъснях. - казах като отворих вратата и връхлетях вътре.

Отсреща видях само неловка усмивка.

-Какво правиш ти тук? - попитах и се отдръпнах назад.

-О, Алис, прибрала си се.-каза леля.

-Да, съжалявам, че закъснях.- казах и отдръпнах поглед от Джак, който седеше пред мен.

-Няма проблем. Ще вечеряме в градината. - каза тя и взе някаква чиния.

-Та? - погледнах въпросително Джак. -Не ми казвай,че ще вечеряш с нас.

-Няма да го кажа. - засмя се той. 

-Добре. - въздъхнах.

 Той отиде някъде, а аз се качих до горе.  Оставих нещата си и се върнах долу.

-Да помогна с нещо? - предложих на леля.

-Няма с какво. - усмихна се тя.

 Така седнахме да вечеряме.  Имам чувството,че Джак ме зяпаше през цялото време, но сигурно си въобразявам.

-Ще донеса десерта. - каза леля и тръгна да  става.

-Аз ще го донеса. - усмихнах и се. Поне това можех да направя след като закъснях. Тръгнах към кухнята.

-Ще ти помогна. - каза Джак и тръгна по мен.

- Не е нужно да го правиш. - казах като влязохме в къщата.

-Знам.

-Защо тогава? - обърнах се и го погледнах.

-Искам да ти докажа,че не съм такъв за какъвто ме мислиш. - спря се и ме погледна в очите.

-Не мисля,че ще успееш. - усмихнах се, по доста странен начин и продължих към кухнята.

-Аз не мисля така. - изпревари ме.

-Джак, носи ти се славата из училището. -вдигнах вежди.

-Е и?

-Е и.

-Промених се.

-Не ти личи. - засмях се .

-Права си, но наистина те харесвам.

-Аз теб не. Съжалявам. -свих устни и извадих десерта - торта. Оставих я на масата в кухнята.

-Аз не мисля така. - каза и ме дръпна така, че да гледам право в очите му.

-Пусни ме. - едвам успях да го кажа.

-Не и преди да ми обещаеш, че ще излезем. - да не би да ме заплашва или какво?!?

-Няма. -игнорирах го и се опитах да махна ръката му от моята.

-Обещай ми! - повтори думите и ме придърпа по-близо до себе си.

-Ще ме оставиш ли на мира след това? - попитах с надеждата да спре.

-Да. Стига да се убедя какво  изпитвам. -каза, неотмествайки погледа си от очите ми.

-Добре тогава. Ще излезем. - казах и издишах тежко.

Той пусна ръката ми и изнесохме десерта.