Глава 6

131 14 0
                                    

-Хайде? -каза Джони, което прозвуча като въпрос.

Вървяхме и никой не казваше нищо. Цареше тишина. И Изведнъж Джак я прекъсна.

-Не е ли неловко?- попита той.

Ние кимнахме. Какво друго да направя?!?

-Да играем на 21 въпроса? - предложи Джак.

-Няма нужда.- казах с фалшива идиотска усмивка.

-Добре. Не се ядосвай. - вдигна ръце Джак.

-Не се ядосвам! - почти извиках . Леле, май наистина се ядосвах.

-Аз отивам за напитки, след малко се връщам. - каза Джони и ни остави сами.

-Защо Джони, защо? - питах се наум. Защо ми причиняваш това?

-Добре, защо ме мразиш? - попита Джак след като Джони се отдалечи.

-НЕ те мразя. - казах и погледнах настрани.

-Да, именно. - каза и усетих как ме зяпа.

-Какво? - попитах объркано.

-Не разбирам едно.

-Което е ? -свих вежди.

-Защо се правиш,че не ти пука за мен?

-Моля? -вдигнах вежди.

-Знам,че те интересувам. - каза и мазна усмивка се появи на лицето му.

-Не знам кой те е излъгал. - казах и тръгнах настрани.

-Къде отиваш? - попита и ме хвана за китката.

-Какво те интересува? - казах нервно. Дръпнах ръката си и се махнах възможно най-бързо оттам.

/ Неутрална гледна точка /

-Къде е Алис? - попита Джони като се върна.

-Тръгна си. - каза Джак.

-Пак ли се скарахте?

-Не сме се карали, просто ме подлудява. - каза Джак. Секунда по-късно се усети какво каза и добави - Не в този смисъл...

-Да, да. Схванах. - засмя се Джони и му подаде сока.

През това време Алис вече се беше прибрала. Беше си сложила слушалките и слушаше музика.

-Искаш ли да се пробваш срещу няколко други състезателя? - М.

-Какво имаш впредвид? - писа му.

-Довечера в 23:15, ще те чакам пред сервиза. Ако си съгласна... - писа и Мат.

Мат знаеше за това,че тя се състезава. Всъщност той беше първия, който научи. Не беше от ,,най-чистите" хора в досиетата, но това не пречеше на никого.

Fast cars and Unknown loveDonde viven las historias. Descúbrelo ahora