Fast cars and Unknown love

Глава 12

 Намирахме се на нещо като хълм. Слънцето вече беше залязло и навсякъде цареше мрак. Само светлините от фаровете на колата още светеха. Надолу се виждаха светлинки, които бяха всички светещи неща от града. Беше красиво.

-Красиво е! - възкликнах.

-Аха. - съгласи се Джак и седна на капака на колата. Потупа мястото до него, за да седна там. Позамислих се, но след това го направих.

Седяхме и гледахме. Никой не каза нищо.

-Как ти се струва? - попита Джак, прекъсвайки тишината ни.

-Както казах - красиво е !

-Като теб. - каза изведнъж Джак.

-Какво? - изненадах се.

-Нищо. - засмя се и погледна наред.

 Чух какво каза, просто не вярвам, че го каза.

-Студено ли ти е? - попита след това той.

-НЕ. - кимнах отрицателно, но той въпреки всичко съблече якето си и ми го наметна. -Благодаря тогава. - и двамата се засмяхме.

 Сигурно седяхме повече от час. Може бе не, просто загубих представа за времето.

-Искаш ли да повторим някой ден? - попита Джак.

-Не ми задавай такива въпроси като ми се спи. - да, прозвуча все едно му се карам.

-Добре тогава. - каза и ме придърпа близо до себе си. От своя страна аз просто облегнах главата си на рамото му.

-Колко е часът? - попитах след 1/2 минутки.

-21:59. - каза Джак.

-Джак... мисля,че трябва да вървя. - казах и се надигнах от него.

-Защо? Какво има? Пак ли прецаках нещо?

-Не, не си ти виновен. Като да не повярваш. - засмях се. - Просто имам малко работа.

-Малко работа? Сега? - попита учудено.

-Да... не ми се обяснява. - казах и станах от капака на колата.

-Добре, да вървим тогава. - каза и стана.

 Качихме се и той попита на къде да кара.

-Към нас. - казах.

-Нали имаше работа?

-Да, но първо трябва да ида до нас и после ще я свърша.

-Добре. - каза и тръгнахме.

По време на пътя цареше тишина. И двамата не казахме нито дума. След малко повече от 10 минути стигнахме. Той слезе и ми отвори вратата за не знам кой път вече. Не знам как успява толкова бързо...

-Е, хареса ли ти? - попита и се подпря на колата.

-М...

-М?

-М...да - засмях се - мислех, че ще е по-зле.

-Значи да се радвам? - засмя се и той.

-Да. - казах и двамата избухнахме в смях.

 Той се надигна от колата и застана пред мен. Свих объркано вежди, а той ме гледаше право в очите. Приближи устните си към моите. Тъкмо щеше да ме целуне и телефонът ми звънна.

-Аз..ъ.ъ...

-Ще се видим. - казах и му махнах за чао. Той се качи в колата си и си тръгна.

Влязох вътре и звъннах обратно на Мат.

-Ще идваш ли? - попита той.

-Да. Още не е започнало, нали?

-Имаш около 10 минути. Не знам как ще успееш.

-Вземи колата от сервиза и ела към нас. Възможно най-бързо.-това ми хрумна първо.

 Излязох навън и го изчаках. След 4/5 минути се появи.

-Искаш ли аз да карам? - попитах и вдигнах вежди. Той кимна и седна на другата седалка.

От Автора:
Хавай! Надявам се гламога да Ви е харесала и сйжалявам съжалявам ако има грешки! .Това ми е първата глава (на тази книга) след Новата година,  така че Честита Нова Година!Нека е изпълнена с много радости, любов,успехи и много сбъднати мечти!🎉🎉🎉🎉  ПП: Съжалявам, че не качих главата снощи! 😣😣