Fast cars and Unknown love

Глава 2

 След училище Алис се прибра бързо. Написа домашните си. Часът беше 16:26. Стана и се оправи. След това тръгна към сервиза.

-Здравейте, момчета! - поздрави ги като отвори да влезе.

-Здравей! - казаха в един глас.

-Да помогна с нещо? - предложи тя.

-Да. Довлечи се тук и подкарай мотора! - засмя се Джони.

-Да, сър! - козирува тя и се засмя. Качи се и попита - До къде?

-Дървото, после завий, знаеш как, и се върни. - добави Джони.

 Тя запали мотора и тръгна. Момчетата засичаха времето. Когато се върна всичките се зарадваха :

-Супер! Подобри си времето.

-Така ли? Супер! -извика и тя от щастие.

-Ще ги разбиеш на състезанието. - каза Боб, най-старият.

-Да се надяваме. - вдигна вежди бързо тя.

 /Гледната точка на Алис/

 Технически все още нямам книжка. Но просто не питайте колко трудно уредихме документите с легалните състезания. Това, за което се подготвях сега е след 2 дена - в Петък. А, колкото до Джак... не съм малко дете - знам, че иска само да се възползва от мен. Но може би щях да се съглася да излезем, но всъщност съм много весела, че се наложи да го отрежа заради уговорката с момчетата. Иначе щях да бъда като - О, Боже да приема ли? Или като - О, Да,да,да, приемам. Щях да се побъркам.

Имах само още един ден за подготовка. На вторият е състезанието. Не ми беше първото, бях печелила много,но все аматьорски. Това значеше много. Самото състезание беше важно. Затова карах, когато мога.