Fast cars and Unknown love

Глава 16

  След училище се прибрах право вкъщи,а думите му още кънтяха в главата ми.

 - Ела след час пред училището! - изписка телефона ми и когато погледнах беше от Джак.

-НЕ мога, Джак, уморена съм. - писах му и се надявах да ме разбере.

-Не беше въпрос. Имам нужда от помощ. - не му писах обратно просто оставих телефона си на леглото.

 Бях се преоблякла с моята пижамка - къси червени панталони и дълга и широка тениска. Преоблякох се с дънки и една отново широка тениска и излязох. Вече бяха минали 34 минути.

Когато стигнах пред училището седнах на една от пейките и го изчаках. Видях го как идва насам и се надигнах.

-Какво става Джак?

-Хайде! - каза той и хвана ръката ми, дърпайки ме нанякъде и не отговаряйки на въпроса ми.

-Джак, спри! - дърпах се назад.

-Не прави сцени. - опитах се да кажа нещо - НЕ прави!

Примирих се и го оставих да ме води. Качи ме в колата му,а след това седна на шофьорското място.

-Какво става, Джак?!? - почти извиках.

Той не каза нищо, просто запали двигателя и тръгна на някъде.

-Джак! - извиках.

Той не ми обърна внимание и си продължаваше да кара.

-Джак, спри колата.

-Няма да я спра. - най-сетне каза нещо.

-Джак, ще скоча.

-Няма. - каза и заключи колата.

-Пак мога.

-НЕ, не можеш. - облегнах се назад и издишах нервно.

-Поне ще ми кажеш ли къде отиваме?

-Не.

-Джак какво ти става? Това е отвличане.

-Зависи.

-Зависи от какво?
-От гледната точка. - каза той.

-За какво ти трябваше помощ? - реших да сменя темата.

-ЗА нищо.

-Излъгал си ме?!?

-Да.

 След известно време видях табелата на града.

-Джак, къде отиваме? - попитах притеснено.

-Ще видиш, казах ти.

-Джак, плашиш ме. - той не каза нищо, просто се усмихна - Забавно ли ти е? НЕ мога да повярвам,че дойдох. Мислех си, че нещо е станало,а ти...

-Какво аз? - отби някъде Джак и наби спирачки. - Мислиш,че ще се възползвам от теб и ще те захвърля нанякъде и повече няма да ти обърна внимание?!?

-Такава слава ти се носи...

-Не мярвай на всичко,което чуваш.

-Не вярвам.

-Но за това реши?

-Джак, ще се караме ли? - извиках и очите ми МАЙ се насълзиха.

-Не, аз, съжалявам. - каза той и слезе от колата. -Стигнахме! - каза и ми отвори вратата.

-Къде стигнахме? - любопитствах.

-Ела и ще разбереш. - засмя се и ме подкани.

-Няма да ходя никъде. - кръстосах краката си.

-Не, ще дойдеш. - засмя се Джак,а аз продължавах да упорствам.

Тогава той се навали и ме взе като булка.

-Джак! - изписках,а той затвори вратата на колата и ме понесе на някъде.