My cousin:Park Jimin

The Neighbors

*Гледна точка Техьонг*

Спях сладко . Може би бях твърде изморен след снощните репетиции. Бях точно като Сид ленивецът. Знаете го нали? Буквално ако сега паднех от леглото нямаше сила която да ме накара да стана. Е добре де може би Широ можеше да ме накара , но тя беше на другия край на светът така ,че няма как да стане.

Сънувах момичето си. Говореше ми нещо. Усмихваше се толкова прекрасно.

-Те събуди се. – защо гласът и звучи като този на Джин. –Те събуди се мързел такъв. – усетих люшкане и отворих лениво очи. Хюнг седеше пред мен.

-Какво има Джин ? Прекъсна съня ми с Широ. –раздразнено забих глава във възглавницата готов отново да заспя.

-Имаме нови съседи хайде ставай да ги посрещнем. – той отново ме бутна. Опитах се дезориентирано да го изритам , но не се получи. Ритах просто въздуха и завивките.

-Остави ме Джин. Поне като Широ не е тук нека я сънувам. Знаеш колко ми липсва. – размрънках се поради липсата на момичето което обичах. Липсваше ми . И определено надувах главите на по-големите момчета от мен. Ами какво да направя? Свикнах си с нея и сега ми беше тежко.

-Ние отиваме. После ви искам с Юнги да дойдете. Не бъдете неучтиви. – понякога се чудех дали той не ми беше майка. Ако гласът му беше малко повече като на Джимин бих казал ,че майка ми говореше .

-Да добре остави ме намира. – завих се през глава продължавайки съня си.

Момчето бавно се изнесе от стаята ми затваряйки вратата след себе си. Не знаех колко е часът. Все тая ще си доспя.

Тъкмо бях готов да се унеса ,и пак да сънувам момичето си ,когато силни викове се чуха отвън. Определено бяха момчетата. Станах бързо поглеждайки през прозореца. Нямаше никого на вратата , а много добре чух как петимата излязоха през входната врата преди минута-две. Мамка му!

Без да се преобличам изтичах при Шуга хюнг. Явно и той беше чул виковете.

-Какво се случва Те?- разтревоженият му поглед ме пронизваше. От къде да знам какво става?!

-Не знам момчетата излязоха да поздравят новите съседи и се чуха викове. Когато погледнах през прозореца там нямаше никого. – двамата се насочихме към входната врата докато обяснявах какво бях дочул и видял.