Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
-Моля как така? - Джимин скочи от мястото си гледайли възрастните пред нас. - Защо по дяволите сте го крили? - бавно той започваше да повишава тон на родителите си -Беше ни трудно Джимин. - баща му проговори гледайки го. - И решихте че сега е най-удобния момент да пуснете ей така новината , че момичето което познавам от година и смятах за моя братовчедка, всъщност ми е кръвна сестра, и през цялото време , вместо да имам възможността да съм до нея , аз съм бил на другия край на светът! Това ли ви беше плана?! - Джимин извика. Хванах ръката му повличайки го навън. Брат ми се тресеше от нерви.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Прокарваше ръцете си през косата за стотен път.
-Как са могли? - Джимин седна на земята в градината на хотела. -Нямали са избор Чим. Не бива да им се сърдим. Все пак не са ме дали на непознати. - седнах до него , облягайки главата си на рамото му. - Сега сме заедно. Това е важно. -Да но нямах шанс да се грижа за теб като един истински батко. Дори нямах и на представа че имам сестра. - той въздъхна прегръщайки ме. - Съжалявам че избухнах така Ноя. Просто ми дойде в повече всичко. Усмихнах се боцкайки корема му. -Ей я се усмихни. Дорис и без това се плаши от теб като те види не е нужно да я стряскаш с тази намръщена физиономия. С много усилия Джимин се усмихна сладко. Да вярно, докато растях все се забърквах в проблеми, нямаше кой да ме защити, но сега знаех цялата истина. И въпреки , че тогава той не можеше да се грижи за мен , за тази една година която се познаваме , той спаси задника ми не веднъж. По-важното е че той държеше на мен. -Хайде да се връщаме. - изправих се изтупвайки се. Чим ме последва връщайки се в стаята. В очите на майка ни се четеше притеснение. Усмихнах и се сядайки. -Деца никога не сме искали да ви разделяме. - майка ми или по-точно леля ми проговори. -Знаем. И двете държите на нас. И двете ни обичате. Да отне ви доста време за да ни кажете , че сме семейство , но хей поне знаем. Можехте да си спестите всичко и да продължим да живеем както преди. Ще ми е трудно да възприема че тоя, рошавия ми е брат и се надявам поне аз да съм умното дете в семейството, защото...-наведох се напред към родителите ни, посочвайки с палеца си Джимин зад мен - ... този там не е един от най-умните. Родителите ни се засмяха. Обърнах се към Джимин който седеше нацупен. - Мисля че е време да ти покажа малко братска обич. - Чим дръпна кракът ми стоварвайки ме на пода, боричкайки се. - Хайде почна се. - майка ни се засмя гледайки ни. -Че ние се биехме още от преди. - ощипах Джимин за бузите бутайки го. Прекарахме още един-два часа заедно, преди да се върнем по стаите си. Промъкнах се тихо в моята. Тишина. Направих няколко крачки напред влизайки в спалнята. Юнги спеше на леглото, отпуснал рамото си . Малката ни дъщеря спеше спокойно, главата и облегната на ръката му. Повдигнах малкото момиче от леглото , слагайки я в нейното. Още беше мъничка за да спи така.Но как да легна? Ще му мисля след малко щом се преоблека. Навлякох някаква тениска заедно с къси панталонки. Погледнах отново Шуга. Все още спи като пън. -Ами просто ще си легна. -въздъхнах лягайки на ръката му. Леко отвори едното си око гледайки ме сънено. Мръдна ръката си , обгръщайки рамената ми, след което отново заспа .
