След изминалите събития всички бяхме заети. Момчетата се подготвяха отново да се върнат на сцената. Това значеше , че ще изнасят концерти тук и там, нямаше да имат възможност да се задържат за дълго у дома, ние нямаше да ги виждаме за близо месец. Трудно щях да понеса всичко. Той щеше да е на километри от мен. Единственият ни варят да се виждаме щеше да е скайп. Нямаше да е същото. А до колкото познавах приятелката си, тя щеше да откачи без Ви. Знам колко и беше трудно когато ние бяхме в България. Сега , когато и двете бяхме толкова привързани към половинките си, раздялата за толкова време щеше да е болезнена. Времето без тях щеше да мине скучно и бавно, нямаше да я има забавата, разходките с Шуга през нощта, нямаше да се чуват писъците на Ви и Широ, Джимин нямаше да ме буди с ритници. Всичко това щеше да изчезне за месец, та и повече.
Още се притеснявах какво беше това с Оникс. Защо Шуга толкова се интересуваше от нея? Не бях споделила с Широ за случилото се. Знаех ,че няма повод да ревнувам , но имах едно гласче в главата , което крещеше разни неща , които щяха да наранят и двама ни , ако излезеха на яве. Въпреки това му вярвах на 100%.
В момента изпращахме момчетата на летището. Както винаги фенките се бутаха, само за да се докопат до идола си. Куки буквално беше бутан, ръган и дърпан.
Нервите ми бяха почти на краят. Вървях заедно с Широ и Хе , зад момчетата. Зад нас имаше около петима едри мъже, предпазвайки ни от разярените фенки. Минавайки покрай тях, цензурни думи и обиди се лееха от устните им като отрова. Бях свикнала с цялото това тяхно държание. Не ми пукаше. Вдигнах погледа си към Шуга. Нечия ръка се протегна към него, последвана от още 5. Яростно беше бутан на ляво и на дясно , като някаква играчка. Ако продължаваха така нямаше да си държа езика зад зъбите. Тогава гаджето ми беше изблъскан напред сблъсквайки се с гърба на Ви . Залитна назад, преди бодигардът му да го хване здраво дърпайки го. Това беше краят.
VOCÊ ESTÁ LENDO
My cousin:Park Jimin
FanficАз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...