Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
Толкова се радвах ,че момчетата са с на за празниците. Липсваше ми присъствието им. Когато седяхме заедно на масата , атмосферата беше точно , сякаш бях с родителите си. Семейство. Това бяха хората седящи на масата с мен. Всеки един имаше специално място в сърцето ми. Обичах тези хора и бих дала живота си за тях.
-Хайде за подаръците! –ентусиазиран Хоуп скочи от масата, очевидно приключил с вечерята. Всички се бяхме наяли, но никой не искаше да развали обстановката.
Всички се съгласихме със слънчо. Странно ли беше ,че го наричах по този начин? Но той буквално е ходещо слънце. Неговата аура караше всеки един наоколо да се усмихне , дори без причина.
Бях подготвила клип за момчетата. Спомени от самото запознанство. Ценях всеки един момент с тези момчета и момичета. Бяха ми всичко. Не можех да определя колко точно съм се привързала към тези 9 човека седящи пред мен.
-Ноя идваш ли? – братовчед ми се спря пред мене. Двадесет и четири каратовата му усмивка , можеше да заслепи всички. Не бях осъзнала ,че бях единствената замислена, седяща на средата на хола.
Усмихнах се и бързо заех мястото си до камината заедно с Широ и Хе. Кръстосах крака гледайки всеки един. В ръцете си държах малката кутия, в която седеше дискът с видеоклипът . Щях да го връча на братовчед си, тъй като ако не беше той нямаше да познавам никой от тях.
-Кой е пръв? – Те се усмихна широко гледайки ни.
Вдигнах ръката си , точно както в училище ни бяха учили. Давайки ми знак да бъда първа, повдигнах тялото си от мястото на което седях, доближавайки се до седящия си братовчед .
-Ами това е подарък за всички ви. Благодарна съм ,че точно аз се оказах братовчедка на Пак Джимин. Ако не беше той, сега щяхме да водим скучен живот , скучаейки в нас или някъде по центъра. Но сега. Ние сме тук. Заедно. Като семейство. Не искам нищо друго , освен да сме така завинаги. Вие сте ми достатъчни. – докато говорех гледах кутията в ръцете си. Веднъж приключила с речта си вдигнах поглед. Широ се беше сгушила в Те, Хе седеше в скута на Куки гушкайки го. И двете ронеха сълзи заедно с Хоби. Братовчед ми не беше нищо по-различно.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
