Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
Миналата нощ беше една от най-прекрасните в живота ми. За първи път бях толкова щастлив на Коледа. Момичето което обичах беше до мен ,прекарвайки заедно една незабравима нощ. Погледнах Ноя , спяща дълбоко в прегръдките ми. Сякаш това беше някакъв сън. Толкова спокойна и красива. Беше ме дори страх да я докосна. Можеше да се окаже просто фантазия на болният ми мозък , кой знае. Или пък беше сън. Ако е така , никога не бих искал да се събуждам. Почукване на вратата ме разсея от мислите ми. Внимателно се отдръпнах от гаджето си завивайки я. Преди да отворя вратата погледнах изражението си в огледалото. О боже мили! Косата ми ,все още влажна поради бурните действия, беше на всички посоки. Вратът , гърдите ми , ключиците ми. Всички тези места бяха запълнени от синьо-лилави петна. Завъртях тялото си поглеждайки задната част. Следи от нокти украсяваха бялата ми кожа. Прехапах устни , спомняйки си защо имах тези белези по тялото си. "Успокой се Юнги. Ако се вълнуваш още , малкия приятел няма да е доволен". Малкото гласче в главата ми се обади. Беше право. Ако се вълнувах щях да имам огромен проблем в боксерките . Отново почукване прекъсна мислите ми. Какво пък като ме видеха така. Момче съм, тя ми е гадже. Нормално е. Отключих вратата , отваряйки я съвсем леко ,подавайки рошавата си глава само за да видя лицето на Джин. - Какво за бога се е случило с теб? - хюнг се шокира при вида ми накланяйки главата си на една страна.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Завъртях раздразнено очи. Сякаш не знаеше.
- Знаеш Джин. Голям си. Не е нужно да ти обяснявам , нали? - самодоволна усмивка цъфна на лицето ми , карайки момчето пред мен да се замисли. Отне му сигурно минутка , преди лампичката в главата му да светне. -Момчето ми е станал вече мъж. Трябва да се отпразнува. - Джин ръкопляскаше. Създаваше твърде много шум , който можеше да събуди гаджето ми. Избутах момчето напред затваряйки вратата след като бях пред него . - По-тихо де Сокджин. На двадесет и три съм. Отдавна съм мъж. - Не си мъж докато не получиш " специалният момент". - той постави ръката си на рамото ми , горд. - По тази логика , ти не си мъж Джин. - бурно започнах да се смея , карайки приятелят си да се изчерви като домат . - О боже замълчи! - Джин ме удари по рамото , все още така червен. - Дойдох да ти кажа че имате репетиция с Хоби и Намджун утре , за благотворителния концерт. На бързо кимнах , отпращайки момчето. Върнах се обратно в стаята. Ноя спеше все така спокойно и непробудно.
