Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
-Здравейте аз съм Джимин. –представи се на английски.
Много добре знаех кой е.Знаех го твърде добре. Знаех ,че не го бива в английския за това побързах да поклатя глава излизайки от трансът в който бях попаднала,поради човекът седящ пред мен.Как не се усетих по-рано? Преди часове гледах снимки направени от летището.
-Не е нужно да говориш на английски.Знам корейски както и тя.-бутнах приятелката си която все още гледаше Джимин.
-ПАК ДЖИМИН Е ПРЕД МЕН!
Най-сетне приятелката ми излезе от трансът в който беше попаднала заедно с мен.Ударих се по челото.За пореден път се отчайвах от нея.Погледах Джимин.Бузите му бяха почервенели от изказването на Широ. И аз да бях и мен щеше да ме хване срам.Видях очите му върху тениските ни. Зачудих се какво му е станало толкова интересно и насочих погледа си надолу. Тениските които си бяхме направили с Широ на BTS .Ама сериозно ли защо точно с тях?
-Мисля че съм разкрит.
Alamak! Gambar ini tidak mengikut garis panduan kandungan kami. Untuk meneruskan penerbitan, sila buang atau muat naik gambar lain.
Както винаги той се усмихваше а аз усещах че Широ ще му се нахвърли да му сплеска бузите. Не че и аз не бих де.
Взех раницата на Джимин оставяйки я в спалнята ми.Имах две легла,на едното спя аз на другото окачалката така наречена Широ, но в този случай не бих го оставила да спи на дивана за това просто щях да си деля леглото с Широ.
Когато влезнахме в стаята Широ беше на път пак да изкрещи преди да и запуша устата с ръка.
-Тихо малко! –направих и знак да замълчи а тя само кимна. –Това толкова пъти съм го сънувала но не мислех ,че ще се случи.
-На път съм да получа инфаркт Ноя! Осъзнаваш ли с кого имаш роднинска връзка? С Па-
-Тихо казах Широ!Дръж се нормално окей? Нека не го стресираме от първия ден.
Намигнах и а тя знаеше ,че нашето нормално ...никак не беше нормално.Поехме си въздух и влязохме в кухнята .Той разговаряше с нашите а ние се настанихме срещу него. Сложих му ядене в чинията а той отново се усмихна при което Широ си заби главата в ръцете в опит да не го ощипе по бузите.
