My cousin:Park Jimin

Hard Choices

*Гледна точка Широ*

Рожденият ден на Ви мина. Определено и двамата щяхме да запомним този ден. Тъй като следващият ден беше Нова Година за нас , всички бяха съгласни да празнуваме. Разбира се за нула време бяхме свършили с всичко. Излежавахме се по-цял ден . Когато вечерта настъпи всички се забавлявахме. Минутка преди полунощ Шуга придърпа Ноя целувайки я. Моя заплес беше отвеян някъде и трябваше аз да се погрижа , последният ни спомен за тази година да е щастлив. Въпреки че нито един от нас не докосна алкохола толкова , накрая Юнги и Джимин бяха безумно пияни. Наложи се тогава Ноя да заведе момчетата в стаите им за почивка.
След празненството , момчетата нямаха много време. Трябваше да се върнат на сцената. Все пак имаха нов албум, които трябваше да промотират. През повечето време бяхме само аз и Техьонг. Аз , Ноя и Хе се радвахме на момчетата си. Нямаше да ги виждаме до рождения ден на Шуга , когато те щяха да се върнат за кратка почивка.
На летището този път беше необичайно спокойно. Никой не се буташе , никой не викаше. Фенките се бяха организирали , седейки отстрани , изпращайки момчетата . Както всеки път , раздялата ни беше трудна. Започвах да свиквам с липсата му. Е! Ще мине бързо.
Докато момчетата ги нямаше , Ноя работеше усърдно върху предстоящ дует с гаджето си. Това беше мечтата на Шуга. Да запише песен с Оникс. По думите на Техьонг , Шуга бил много развълнуван като я открил. Още е забавно как тя през цялото време е била под носа му. Нямаше да и го простя толкова лесно , че скри нещо подобно от мен. Как смее?! Ооо ... Не е познала.
Е може би не го заслужаваше. Шеф ми е. Мда . Работех за нея като хореограф. Тя беше твърде заета със създаването на предстоящия им микстейп. За момента заглавието , с което двамата бяха съгласни е "Bounded". Ноя уточни , че заглавието не се отнасяше само за това , че кръвта на Пак Джимин течеше във вените и, а и че има чувството че двамата с Юнги са свързани. Музиката ги свързваше. Допълваха се. Няколко пъти присъствах на работата и. Тъй като Шуга беше на майната си , варианта за работа чрез скайп беше единствената опция която имаха. Гласовете им пасвах като парчета от пъзел. Докато той пееше , което се случва веднъж на хилядолетие , тя хармонизираше заедно с него. Определено тези двамата имаха уникални певчески таланти. Аз от своя страна , бих убила човек с пеенето си.
Не зная, дали причината беше стрес заради микстейпа или нещо подобно , но Ноя не беше както преди. Преди се изморяваше едва след може би третият танц , а сега угасваше след първия. Краката я боляха доста често. Мрънкаше постоянно за нещо. Но това което ми направи впечатление беше , че тя наблягаше на сладкото. Познавам я. Тя ако пипнеше сладко ще е веднъж на високосна година. А сега мисля че за изминалите месеци , тя беше изяла толкова огромно количество сладко , колкото аз никога през ЦЕЛИЯ си живот не бях изяждала.
Днес беше и деня в който момчетата се прибираха. Шуга имаше рожден ден. Изрично беше предупредил , че не иска каквито и да е било подаръци. Единствено бяхме приготвили торта, която беше опазена цяла с триста зора
-Ноя спри се момиче ще получиш диабет! - опитвах се да предпазя шоколадовата торта от лапите на Ноя.
Раздразнената тинейджърка си измрънка нещо мятайки се на дивана . Какво и става на това дете по дяволите? Цикъла и беше минал преди 2 седмици , а тя все още беше с объркани хормони. Мисля че и трябва почивка. Най-много , ако продължи така , да ме изяде жива.
Погледнах часовника на ръката си който Ви беше изпратил . И не. Не беше скъп часовник с камъни и дрън дрън . Не далеч от истината сте. Часовника беше най-обикновен фен артикул на момчетата със снимка на Техьонг. От всичко , което той можеше да вземе , той беше избрал това? Но хей важен е жеста. Нищо , че вчера видях малко арми със същия часовник, защото може би беше детски? Но както казах- жестът е важен.
-Някой има ли идея кога ще кацнат? - Хе се разхождаше в кръг нервно.
- Хе спри. Създаваш течение. Когато кацнат тогава.
Нямаше полза да се притеснява толкова. Трябваше да спрат да ги виждат като безразсъдни деца... Кого залъгвам?! Джин е най-големия а на моменти се чудя дали не беше кой знае , дете затворено в тяло на зрял мъж. Е Куки е дете все още и му е простено. Ами останалите? И те бяха тъпчовци на моменти. Най-вече моя. Не мога да кажа дали тогава беше пиян или нещо от сорта , но той беше достатъчно добър да ми се обади в три сутринта за да ме пита кое е дошло първо- яйцето или кокошката. Заклевам се ако това момче беше до мен в онзи момент , БТС щяха да са с един човек по-малко. Но това и не беше последният път в който той звънеше рано сутрин ,за да ми каже виц или скапана гатанка. Взех си поука и от тогава телефона спинка сладко, сладко , изключен , без никой да го безпокои и него и мен. Макар че да си призная след време ми липсваха шегите му. Сякаш те бяха станали ритуал за нас , а аз го бях прекъснала ей така от нищото. Но той не се сърдеше. Има краткотрайна памет. Помни за кратко и после се чуди цял век . Ще му залепвам бележки тук и там за да се сеща. Можеше да са му от полза. Кой знае. Ще го пробвам веднъж щом се приберат и ще видим резултата на края.
И ето я пак- Ноя набива шоколад като за световно.