My cousin:Park Jimin

Hidden feelings and funfair

*Гледна точка Техьонг*

След дългите разговори които водехме с Широ забелязах часовника на стената. Ама кога стана полунощ?

-Полунощ е. -отбелязах сочейки часовникът. Погледнах я . Беше изморена. - Хайде сънчо ще си лягаме. - внимателно се изправих от дивана повдигайки тялото и. Бързо се сгуши в мен. Колко беше лекичка само. Дали се хранеше? А не , не е познала. Щом е с мен ще яде до пръсване.

Пренесох гаджето си в стаята, която предположих ,че беше нейната. След като я бях положил на леглото заех мястото до нея сгушвайки се.

Сутринта се събудих от нечий лакът в муцуната си. Изръмжах отваряйки очи, единствено да видя лакътя на гаджето си . Погледнах я. Спеше. Защо ли усещах ,че след малко ще бъда и изритан от леглото? Тъкмо пак да заспя и получих още един удар. Ама това момиче не може ли да се кротне за част от секундата и да поспи нормално.

-Широ пак ме удряш. - опитах се да хвана ръцете и но както предположих тя ме изрита от леглото намествайки се на частта където до сега спах. Следващият път щях да я залепя за себе си , ако пак последва същото. Изправих се от пода почесвайки се зад вратът. Легнах на другата страна. Взех телефона и за да проверя часа и той реши да почне да пищи с дразнещата и аларма. Боже нямам ли почивка? Изпуфтях обръщайки се по гръб. Широ се размърда събуждайки се.

-Добро утро Те.- тя беше радостна толкова рано? Опази боже.-Как спа?

-Добре като изключим ,че изядох два лакътя в лицето и ритник. -погледнах я усмихвайки се. Тя се притесни и започна да се извинява. - Ей спокойно де. Кажи сега защо си пуснала алармата днес? -подпрях се гледайки сънената си приятелка .

-Имаме работа с групата. - тя се изправи насочвайки се към банята.

-Ааа искам и аз да дойда. -бързо се изправих в седнало положение гледайки гаджето си.

-Добре де не е нужно да пискаш. Иди се оправи и след 20 минути ела.

Бързо излетях от стаята за да се оправя навреме. И бях слава богу точен. Едва ли щеше да има място в колата в която щяха да пътуват за това помолих Джин да ме откара. Той не ми отказа и двамата се качихме в автомобилът. Не задаваше въпроси. Просто караше след колата пред нас. Когато пристигнахме бързо благодарих на хюнг и се изстрелях след момичетата.