Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
Приготовленията за наградите бяха в разгара си. През цялото време все мислех ,че момчетата подбираха облекло си и сами се оправяха за визията си. Но когато в къщата им влетяха около десетина гримьори и стилисти , фантазиите ми се разбиха. Хвърчаха наоколо викайки и дърпайки момчетата. Опитахме се де се изнижем навън, но няколко момичета бързо ни дръпнаха. Надпреварваха се да говорят и не можех да разбера и дума от това което се опитваха да кажат. В крайна сметка се разбрахме , оставайки ги да свършат работата си за която са дошли. Нанасяха тонове грим върху лицето ми, косата ми беше третирана по различни методи придавайки и някакъв вид, който аз все още не знаех. Показваха ми различни дрехи а аз трябваше да избера. От целият шум и напрежение главата започна да ме боли. Усетил промяната в настроението ми , Юнги помоли всички за тишина. Радвах се че ме разбира само с един поглед.
След като бяха приключили с гримирането ми трябваше само да се пъхна в дрехите които бях избрала. Имах време за това просто гледах всички останали. Очите ми се спряха на Джимин. Сладура беше заспал докато го гримират , а Хоби упорито се опитваше да го събуди гъделичкайки го.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Шуга стоеше внимателно оставайки гримьорката да нанесе гримът по лицето му. Джин се закачаше с макнаето.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Те от своя страна наблюдаваше Широ. Не се отделя от нея и за две секунди. Мони седеше отстрани скучаейки.
