Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
Мисълта за това , че ще ставам баща не напускаше ума ми и за секунда. След няколко месеца малко копие на мен и Ноя щеше да огласява къщата с мощният си плач. Хе предложи , двете с Широ да се изнесат при Чонгкук и Техьонг. Ох само дано и тези деца не направят нещо. Но идеята, да живея отделно с Ноя и детето ми харесваше. Бебето ще има собствена стая . Вече имах усещането , че сме семейство. Вечерно време се прокрадваха мисли , как ще се прибирам у дома , посрещнат от едно мъничко същество , което радостно ще протяга ръчички към мен викайки " Аппа!". Как любовта на живота ми ще седи отстрани наблюдавайки ни радостно . Как ще я целуна и ще седнем да вечеряме. Как ще храня синът си или дъщеря ми. Как след вечеря тримата ще се забавляваме , изморявайки детето ни. Слагайки го да спи , наблюдавайки го колко е спокойно. Всичко това се въртеше с ума ми , карайки ме да се усмихвам несъзнателно. Ноя беше записала час при лекаря. Най-сетне щяхме да разберем колко голям е бебчо. Докато седях в чакалнята заедно с бременното момиче. имах усещане че ще умра. Нервите ми бяха опънати. Нетърпеливо тропах с крак , чакайки нашият ред . Когато чух името на Ноя , нямах и капка търпение повече. Държах ръката и докато я приготвяха. Докторката постави някакъв крем , при който Ноя измрънка че бил студен. Ултразвукът беше пуснат. Гледах монитора , докато лекарката движеше устройството във всички посоки. За момента нямаше нищо. Тъкмо когато започвах да се притеснявам , апарата издаде звук. -Ето го. - лекарката се усмихна гледайки заедно с нас. Или съм сляп или не знам. Не виждах нищо. За секунда сърцето ми спря. -Това какво беше? - притеснен попитах лекарката която само се засмя. -Това което чувате е пулса на бебето. В третия месец сте. Полът ще разберете едва след петият месец. Третия месец. Бебчо беше едва на три месеца. -Но аз не го виждам. - взирах се с екран но нищо.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тя вдигна показалеца си показвайки буквално едно малко топче. -Това ли е? - несъзнателно се усмихвах докато гледах екранът. -Толкова е мъничко Юнги. - Ноя се усмихна докосвайки мястото, където лекарката обясни че се намирало бебето. Когато ми подаде снимката , не спирах да се взирам , усмихвайки се. Показахме я на всички. Джимин искаше копие. Това момче беше лудо.
