Съквартирантът

Глава 1: Последният учебен ден

  Беше последният учебен ден. Канг Ънсонг не можеше да свали усмивката от лицето си. Тъмната ѝ дълга коса беше хваната в стегната конска опашка, а бретонът ѝ падаше малко под красиво оформените ѝ вежди. Обикновено почти черните ѝ очи сега блестяха от радост и бяха придобили лешников цвят. Леко чипото ѝ носле се сбръчкваше, когато се смееше на някоя от шегите, които момчетата в класа разказваха. Сияйната ѝ усмивка разкриваше перфектно подредените ѝ перлени зъби и предизвикваше две едва забележими трапчинки да се появят на бледото ѝ лице.

  Ънсонг беше едно от най-красивите момичета в класа си, а и в цялото училище, но изглежда малцина го забелязваха. Може би, защото беше бедна и нямаше баща? Или защото не се опитваше да привлича вниманието на противоположния пол към себе си, както другите "красавици" правеха? А може би и двете? Факт беше, че почти никой не я забелязваше освен най-добрата ѝ приятелка още от началното училище, Че Хани. Тя не изглеждаше като другите момичета. Изсветляваше късо подстриганата си коса, чиято дължина едва достигаше брадичката ѝ. Имаше пиърсинг на лявада вежда, носеше тъмни червила, много очна линия и често си слагаше цветни лещи на очите. Тялото ѝ беше леко набито, но привлекателно. Винаги променяше някой от елементите на тъмнозелената ученическа униформа, което учителите изобщо не одобряваха, но не можеха да променят. Въпреки "скандалния" си вид Хани бе една от най-добрите ученички и училището не можеше да си позволи да я изключат.

  Учениците бяха много развълнувани. Но не последният учебен ден беше причината. Всички превъзбудено разговаряха за лагерът, на който им предстоеше да заминат на следващия ден и обсъждаха колко много ще се забавляват през следващите два месеца. Да, лагерът щеше да продължи цели два месеца и Ънсонг като всички останали го очакваше с нетърпение.

  Шумният кабинет, изпълнен със смях и викове, утихна, когато в него влезе учителят по физическо възпитание и спорт - господин О. Той беше висок и строен, раменете му бяха широки, но не прекалено. Дори в анцуг изглеждаше поразително добре. В очите му винаги имаше игриво пламъче, а усмивката му беше спираща дъха. Тъмната му коса падаше по високото му чело. Той беше наистина млад, на 27 години, и не беше женен. Може би затова половината момичета в училището бяха влюбени в него. 

 - Виждам, че всички сте много развълнувани! - отбеляза той и се усмихна ведро при което няколко момичета издадоха странни звуци, а момчетата се изсмяха на реакцията на съученичките си. - Определено има защо! Но имам една не много приятна новина. - целият клас притихна отново. - Оказа се, че двама от съучениците ви ще се присъединят към нас с един месец закъснение. - всички се заоглеждаха неспокойно - Че Хани и Пак Джимин получиха задачата да помогнат на няколко учители с подготовката на голямата изненада в края на лагера.