Беше късно вечерта и вечерята отдавна бе приключила. Ънсонг седеше на ниския изтърбушен диван и разлистваше някакво старо списание. Мислите ѝ обаче бяха насочени в съвсем различна посока. През изминалата седмица и половина Техьонг не спираше да я гледа странно, сякаш се опитваше да разгадае задача с много триъгълници. Нищо не казваше, само гледаше. Тя се чувстваше странно. Въпреки че "приятелството" им не продължи повече от половин ден, на нея ѝ липсваха гласът и усмивката му. Не можеше да обясни празнината, която чувстваше. Би трябвало да ѝ е все едно дали ѝ обръща внимание или не, но всъщност май ѝ пукаше. Поне бе благодарна за едно: беше спрял да излиза вечерно време и тя можеше да се наспива.
През това време Техьонг бе седнал на стъпалото пред вратата на бунгалото и се взираше в звездите. През последните дни не спираше да мисли за това, което Хани му бе казала. Колкото повече го мислеше, толкова повече придобиваше смисъл. Като за начало, сложиха я в стая с него. Може би учителите са знаели и затова са си позволили да предприемат такива действия. Не веднъж му бе казвала, че изобщо не е неин тип. Та кое момиче можеше да му устои изобщо? Но от друга страна телефонът ѝ беше пълен със снимки на мъжки поп идоли и актьори. Това го побъркваше. Той се изправи, разроши косата си ядосано и влезе в бунгалото.
- Хей! - никакъв отговор. - Хей! На теб говоря!
Ънсонг вдигна поглед от скучното списание и погледна момчето пред нея право в очите.
- Вече ми говориш? - заяде се тя. - Какво искаш?
- Да не би да си страдала, че не ти говорих през тази седмица? - усмихна се той самодоволно.
- Да, бе, ще ти се. - Ънсонг завъртя очи. - Казвай каквото имаш за казване.
- Ъм... - заекна той - Какво мислиш за мен?
- Какъв е този странен въпрос? - засмя се момичето.
Как му липсваше този смях! "Овладей се, Техьонг, тя вероятно е обратна!" скара се той сам на себе си.
- Просто отговори на въпроса! - настоя момчето.
- Мисля, че можеш да си добър ако искаш, но си изградил имидж на лошо момче. Което всъщност не разбирам. Защо си мислите, че момичетата харесват кретени?
- А не харесвате ли? - попита той отново.
- Някои може и да харесват. Аз лично отдавна съм се отказала от такива като вас. - тя отново заразлиства списанието.
YOU ARE READING
Съквартирантът
FanfictionКанг Ънсонг е типично 17 годишно момиче, идващо от бедно семейство. След като баща ѝ почива, когато тя е на 12, майка ѝ сама се грижи за нея и по-малките ѝ братчета близнаци. Въпреки че се сблъсква с трудностите на живота на съвсем крехка възраст, Ъ...
