През последната им оставаща седмица като съквартиранти Ънсонг и Техьонг се опитаха да се държат както обикновено, за да прикрият връзката си. Но кога ли нещата вървят точно по план? Изглежда момичето бе започнало да привлича вниманието на представители от противоположния пол към себе си. По време на игрите винаги имаше някое момче близо до нея, предлагайки помощта си или предупреждавайки я да бъде внимателна и да не се наранява. Всичко това я караше да се чувства неловко и неудобно, защото не бе свикнала на такова внимание. От друга страна обаче, тази ситуация беше и забавна. Всеки път, когато някой се приближеше до нея и я заговореше, тя се наслаждаваше на безценните изражения по лицето на ревнивия и́ приятел. Начинът, по който се взира в "ухажорите" и́, сякаш ги убива по стотици начини в съзнанието си, свитите юмруци, стиснатите устни, стегнатата челюст - всичко това я убеждаваше все повече, че на него му пука за нея. А и фактът, че полагаше неистови усилия да не се намесва и да не се кара с другите момчета искрено я забавляваше.
Двойката се подготвяше за състезанието по стрелба с лък. Може би фактът, че бяха съквартиранти бе причината винаги да са в един отбор. Техьонг се радваше, защото винаги можеше да я наглежда. А и цялата тази работа с всички момчета, които бяха започнали да се навъртат около нея въобще не му харесваше и беше доволен, че е до нея почти през цялото време, дори и да не можеше да им покаже, че не е свободна.
Двамата си бяха дали гръб и Ънсонг оглеждаше лъка си, когато високо момче с кестенява коса и невероятна усмивка, разкриваща две очарователни трапчинки, се доближи до нея.
- Канг Ънсонг-ши! - поздрави той ведро и се поклони учтиво.
- Здравей! - Ънсонг се поклони леко, а на лицето и́ се четеше объркване.
Техьонг се обърна и видя познатото лице на един от "приятелите" си.
- О, Техьонг! И ти ли си тук? - усмивката не слизаше от лицето на момчето.
- Чонгсу, какво правиш тук? - попита русокоското, опитвайки се да не звучи грубо.
- Исках да се запозная със съквартирантката ти. - заяви Чонгсу.
- С мен ли? - попита учудена Ънсонг.
- Да, мисля, че си много атлетична и силна. Почти във всички състезания си първа. - обясни той, а след това добави със самодоволна усмивка: - А и си много красива.
YOU ARE READING
Съквартирантът
FanfictionКанг Ънсонг е типично 17 годишно момиче, идващо от бедно семейство. След като баща ѝ почива, когато тя е на 12, майка ѝ сама се грижи за нея и по-малките ѝ братчета близнаци. Въпреки че се сблъсква с трудностите на живота на съвсем крехка възраст, Ъ...
