На следващата сутрин Техьонг се събуди от странен шум, идващ от съседната стая. Погледът му се заби в белия таван. "Дали не ѝ е прилошало пак?" помисли си той и се изправи светкавично. Във всекидневна, ако изобщо можеше да се нарече така, съненото момче беше посрещнато от нещо, което изобщо не бе очаквало: Ънсонг в тесен клин, подчертаващ и без друго стегнатото ѝ дупе, и къс потник. Бе застанала с гръб към него и се протягаше. Русокоското зяпна, а зениците му се разшириха.
При звука на отваряща се врата момичето рязко се завъртя, а пред нея се разкри най-очарователната гледка: Техьонг стоеше пред вратата на стаята си, леко прегърбен, косата му беше разрошена и стърчеше във всички посоки, очите му бяха леко подпухнали, личеше си, че тъкмо се е събудил. Ънсонг не успя да скрие усмивката си.
- Извинявай! Събудих ле те? - попита тя с нотка на вина.
- А? - момчето се съвзе от транса си.
Пак това странно чувство в стомаха му, наистина трябваше да иде при доктор Ку. Или поне така беше решил той.
- А, да... - отговори той лениво. - Всъщност колко е часа?
Господи, гласът му по принцип си беше плътен, но сега, когато тъкмо е станал, беше пристрастяващ.
- Шест сутринта е. - отговори Ънсонг с усмивка. - Не исках да те будя, но бутнах една чаша с нескопосаните си упражнения за загряване...
- Чакай... Защо си будна толкова рано? - попита момчето учудено. - И защо си облечена... така?
- А, това ли? Ще потичам малко. Имам нужда от движение. А и тъкмо ще загрея за волейболния мач по-късно. - отговори тя.
- Ще тичаш? И ще играеш волейбол? А ако ти стане зле пак?
- Ще го направя точно за да предотвратя следващ такъв случай. Няма нужда да се тревожиш. - Ънсънг моментално съжали след последното си изречение, защо му е на него да се тревожи за нея.
- Какво? Не се тревожа! Аз... Аз ще дойда да тичам с теб. - заяви Техьонг като изненада и нея, и себе си.
"Тъпанар!" каза си той на ум и му се прииска да се удари.
- Не е нужно. Отивай да си доспиш. - предложи Ънсонг с усмивка.
- Знам, че не е нужно, но искам. - каза той. - Изчакай само да се преоблека.
***
YOU ARE READING
Съквартирантът
FanfictionКанг Ънсонг е типично 17 годишно момиче, идващо от бедно семейство. След като баща ѝ почива, когато тя е на 12, майка ѝ сама се грижи за нея и по-малките ѝ братчета близнаци. Въпреки че се сблъсква с трудностите на живота на съвсем крехка възраст, Ъ...
