My life

Глава 1

Лятото свърши. И ето ме в училище. Седнах на най задния чин. Скоро всички дойдоха. Както обикновено никой не седна до мен. Госпожата започна с проверката.
- Джесика Далас- изрече тя и аз вдигнах ръка.
- Хей Кам, защо не си ни казвал че имаш задръстена сестра.- провикна се один от популярните.
- Аз нямам нищо общо с това нещо там.- отговори Камерън и ме посочи. Аз се свих на чина си. Взех една тетрадка и започнах да си драскам.

Да това съм аз. Джесика Далас. Загубенячката на класа, не на училището. След като Мади се премести аз не си намерих други приятели. Единствено моят дневник знае за всичко в живота ми. Майка ми умря преди 3 години. От тогава баща ми се напива и после ме пребива. Имам братовчедка, но тя живее далече. Така че на практика съм саме на този свят. В моя клас има момче на име Камерън Далас. Да имаме еднакви фамилии, но нямаме връзка. Просто съвпадение. Той и приятелите му са популярните. Постоянно ме обиждат или бият. Званеца би. Аз излязох последна. Когато влизах в следващата стая се блъснах в някой. Вдигнах поглед и видях Наш Гриър. Той е най добрият приятел на Камерън. Истината е че си падам по него от миналата година.
- Аз... иизвинявай- заекнах и тръгнах към последния чин. Седнах и извадих дневника си от раницата. Започнах да пиша.
"Сръпо дневниче,
днес е първия учебен ден, а аз вече се изложих като се блъснах в не кой да е а в Наш Гриър. Беше толкова красив. С Теди сини очи и плътли усни. Той е просто прекрасен"
Затворих го и тъкмо да го прибера, когато някой го изтръгна от ръцете ми. Пред мен стоеше Камерън.
- Сега ще видиш ти. Не можа ли да си смениш фамилията. Имаше цяло лято за това. Писна ми да те мислят за моя сестра. Сега ще си платиш за дето не го направи. През обедната почивка всички ще разберат какво криеш.- аз се стаписах. Та аз толкова много пъти съм писала колко харесвам Наш, а сега той ще го прочете пред всички.
- Не моля те. Не го прави!- помолих му се. Той се усмихна.
- Не ми се моли. Няма да ти помогне.- объркана се и си тръгна.

Вече беше време за обяд. Всички се събраха в столовата. Камерън ми се усмихна. Качи се на една от масите като привлече вниманието на всички.
- Така сега ще ви почета от дневника на Джесика Далас. Така да видимм..- започна да прелиства страниците. Нянои гледаха към мен, а други него.- Така намерих нещо много интересно " Днес видях Наш. Как може да е толкова прекрасен. С тези морски очи, с тази перфектна коса, с тези плътни устни и невероятни тръбчинки." Леле май някой си пада по теб а Наш!- засмя се Камерън. Всички се смяха на мен. Очите ми се насълзиха. Започнах да бягам към вкъщи. Оставих сълзите да падат по лицето ми. Вървях по улицата. Свих в една тъмна уличка. Да аз живеех на тъмна уличка. Стигнах до една врата и я отворих. Апартаментът ни е малък. Качих се в стаята си.

Стана 22:37 бях пропуснала два часа. Баща ми пак щеше да ме бие. Чух трясъка от вратата. Започва се. Помислих си.
- ДЖЕСИКА ЕЛА ТУК ВЕДНАГА- извика баща ми. Пак се е напил. Слязох долу.
- Да?- попитах аз.
- Не се прави че не знаеш за какво става въпрос. Защо си пропуснала два часа. Сега трябваше да говоря с класната ти. Нямам време за такива глупости.- извика и удари с юмрук по масата.
- Да знам, но..- прекъсна ме.
- Няма "но" знаеш какво следва нали?- каза и пристъпи към мен. Замахна и ме удари. Паднах на земята. Започна да ме рита в корема. Вече бях свикнала с това. По едно време загубих съзнание и всичко стана черно.

Надявам се да ви харесва историята за сега.