My life

Глава 19

....- И така стигнах до самоубийство.- Хари завърши разказа си, а Хейли го гледаше изненадано.- Не ме гледай така! Знам че сгреших!
- Аз просто не знам какво да кажа. Това което си написал е ужасно...
- Знам но не съм искал да става така.- прекъсна я той.
- Не ме прекъсвай!
- Добре но моля те помогни ми. Тя трябва да се оправи, разбираш ли? Не мога да живея без нея! Не мога да я гледам така безжизнена. Дай ми някакъв съвет или ми кажи какво да направя, защото аз не знам. Дори направих нещо което никога пред живота си не съм правил. Аз се молих за нея!
- Какво? Не си го направил!- погледна го невярващо.
- Напротив, направих го.
- О Хари...- каза и го придърпа в прегръдката като разтриваше тила му.
- Не го прави... Тя прави така.- каза тихо той. Тя го стисна още по силно в прегръдката си.- Помогни ми.
- Добре ще ми кажеш ли защо точно нея? С какво е по специална от другите момичета?
- Защото тя не е като другите момичета! Другите искат само да спя с тях, но не и тя! Тя просто иска някой да я обича, а аз искам да съм този човек. Тя е преживяла толкова много, но още се държи. Има надежда че всичко ще се оправи. Тя е толкова невинна.
Очите ѝ светят с пламака на щастието и любовта. Устните ѝ са толкова меко и топли. Все едно когато ти се усмихне тогава започва деня ти, тогава слънцето  изгрява за теб. Косата ѝ е толкова мека на допир, сякаш докосваш коприна. Бих я нарекъл ангел, но тя е много повече от това. Само когато я види човек започва да си мечтае и.... и май се отнесох.- каза и сведе глава. Хейли се учуди от това което чу и от факта че усмивката не слезе от устните му докато говореше.
- Няма проблем... ти спомена че тя е харесвала някакво момче в предишния си град, което се се премастило в нейното училище.
- Ъм да, Наш, той много я е наранявал в миналото и аз просто не исках това да се повтори. Исках да я предпазя от всичко. И за това я накарах да избере с кой да бъде.- каза тихо той.
- Какво? Защо си го направил? Аз си помислих че тя е за...- не мога да продължи защото Хари я прекъсна.
- Че е за една нощ? И аз си мислих същото когато я видях, но с времето я опознах и след ноща в която само спахме на едно легло, когато я държах в ръцете си. Осъзнах че не я искам само за през нощта. Затова я накарах да избере.

- Но щом е избрала теб, означава че може би няма чувства към него.
- Аз знам че тя ИМА чувства към него!- каза той и наблекна на"има".
- Кажи ми.. ревнуваш ли я?
- Появилите да! Ревнувам я от брат ѝ, Найл че постоянно бяха заедно и се прегръщаха. Ревнувам я от Наш, че е бил първата ѝ любов. Ревнувам я от Луи, защото постоянно си говорят и се смеят. Ревнувам я от Пери, която ѝ е най-добра приятелка и знае всичко за нея. Ревнувам я от..- говореше разпалено, докато жената пред него не го прекъсна.
- Добре достатъчно.
- ревнувам я от всички!
- Но защо?- попита го.
- Защото дори и да ми казваше че е моя, тя не беше. Обръщаше внимание на всички. Даваше им внимание и любов, а на мен не чак толкова.
- Хари не го приемай така.
- Но това е истината. Аз съсипах момичето си.- каза почти безгласно, но Хейли го чу и го прегърна.
- Хари ти говориш ли си с нея... на саме.
- Не, нямах смелост да я погледна в очите.
- Ох, Хари все някога ще дойде ѝ този момент. Трябва да отидеш при нея и да поговорите.- каза и го погледна в очите.
- Но тя не говори!
- Тогава ти ще говориш, а тя ще те слуша. Разкажи ѝ как се чувстваш. Повярвай ми, ако бях на нейно място щях да ти простя.
- И мислиш че това е най-доброто решение.
- Да така смятам. А сега върви да си върнеш момичето.- каза укоражително и се усмихна.
- Добре, благодаря.- каза и я прегърна.
- Няма нищо. И да ми звъннеш след разговора.
- Окей.- каза за последно. Излезе и отиде до приятеля си.
- Какво стана?- попита Луи.
- Нищо.- каза просто Хари. Синеокият въздъхна.
- Явно разговора с Хейли не ти е помогнал.- каза тихо. Хари го чу но не го отрази. Мислеше си за това какво ще каже на Джесика. Пътят до къщата им мина в мълчание. Те влязоха и завариха приятелите си, без Пари в хола да гледат телевизия. Щом чуха вратата се обърнаха към тях. В същия момент Пери слезе от горния етаж с полу пълен поднос с храна.
- Какво стана?- попита Елинор.
- Хапна малко, но пак не яде много.- въздъхна Пери и остави подноса на масата, като седна до Зейн и се сгуши в него.
- Аз ще се качвам в стаята си.- каза Хари. И се запъти към стълбището. Искаше още днес да говори с Джесика.
- Разумно ли е да го оставим сам?- попита Лиам докато наблюдаваше как къдрокосото момче се изкачва по стълбите.
- После ще го проверим.- каза Зейн.

Хари застана пред вратата на момичето което обичаше. Открехна я и тихо влезе вътре, затваряйки я след себе си. Вдигна глава и тогава я видя....

Следва продължение....

Хей хора, съжалявам че не съм качвала скоро просто нямаше кога. Както и да е. Надявам се че главата ви е харесала. Съжалявам ако има грешки.