My life

Глава 18

След една седмица.

Мина седмица откакто момичетата се прибраха и видяха Джесика. Всеки ден ходеха при нея, за да я накарат да се храни, но почти без успех. Преди няколко дена тя хапна половин филия със сладко. Хари се беше върнал в къщата, но не по негово желание. Една вечер Луи и Лиъм го намерили зад един бар заспал. Оттогава той стои затворен в стаята си. Два пъти се опита да се самоубие, но момчетата винаги го спираха.

Един ден Хари се облече и тръгна към входната врата. Точно преди да я отвори Луи го спря.
- Къде си мислиш че отиваш?- попита го със скръстени ръце пред гърдите си.
- Навън.- отговори просто.
- И аз идвам!
- Искам да съм сам!- каза с по-висок тон.
- И пак да се опиташ да се самоубиеш? Няма да стане!- Хари само изръмжа в отговор. Двамата излязоха и вървяха безцелно из града.
- Къде отиваме?- попита накрая Луи.
- За теб не знам, но аз отивам при Хейли.- каза Хари.
- Какво ще правиш при нея?- попита изненадан синеокият красавец.
- Ще говорим.- каза монотонно. Луи си замълча. След още половин час ходене стигнаха до една на вид стара сграда. Хари каза на Луи да го изчака отпред и влезе през вратата. Там видя приятелката си седнала на дивана с чаша вино в ръка.

-Хари от кога не си идвал тук. За нова татуировка ли си дошъл?- попита с усмивка.
- Не съм тук за това. Искам да поговорим.- каза и седна до нея със сериозно изражение.
- Оо, да не би някое момиче да се е появило и да ти е разбило сърчицето.
- Не щом ще говориш така си тръгвам.- каза и се изправи рязко. Хейли също стана и бързо го хвана за ръката, дърпайки го да седне отново.
- Спри се. Знаеш че се шегувам. Хайде сега ми кажи какво има?- каза тя.
- Опитах да се самоубия.- веднага щом го каза се чу писъка на момичето.
- Какво? Но защо?- каза с по-висок, но притеснен тон.
- Знаеш че мразя да пиштиш така.
- А ти знаеш, че правя така когато съм притеснена, особено когато е свързано с теб. Още не мога да повярвам, че си се опитал да се.. дори не мога да го кажа на глас. Обещай ми, че няма да го правиш повече, че дори няма и да си помислиш да го направиш.
- Аз се опитах вече два пъти.- Хейли отново изписка.
- Ама ти сериозно ли?
- Ако не престанеш да пищиш ще те удоша.- каза сериозно Хари.
- Няма да го направиш. Ти ме обичаш.- засмя се тя и го прегърна.
- Да така е... Е ти как си?- смени темата той.
- Ами супер съм. Има доста клиенти в студиото, а за мен това е много важно.
- Значи още има заблудени хора, които да идват за скапаните ти татуировки.- засмя се той.
- Не забравяй че всичките ти татуировки са от мен. Така че и ти си от тези "заблудени хора".- каза Хейли, като направи кавички докато казваше заблудени хора.
- Как мога да забравя, като аз ти бях опитно зайче.- и двамата се засмяха.
- Отдавна не си идвал. Липсваше ми.- каза като го прегърна отново.
- Така ли? Колко съм ти липсвал. Сигурно дори не си се сещала за мен.- каза той.
- Това не е вярно! Няма да ти кажа колко си ми липсваш неблагодарно същество такова.- каза, като скръсти ръце пред гърдите си и се премести в другия край на дивана.
- Ела тук!- каза Хари като я придърпа в прегръдка.- Не ми се сърди. Знаеш че се шегувам. И ти много ми липсваше.
- Ооо това е най-милито нещо което си ми казвал, че даже не мога да повярвам на ушите си.
- Ами повярвай, защото ти си много важна част от живота ми.- каза той с лека усмивка.
- Сега ще ми кажеш ли защо го направи?- попита го, докато го гледаше в очите и стискаше ръката му.
- Ами.. дълга история е.- зъздъхна къдрокоското.
- Имам време.
- Всичко започна когато разбрахме че Найл има сестра...- той започна да ѝ разказва всичко от началото.

Следва продължение...

Съжалявам че скоро не съм пускала глави. Просто както споменах в предишната бележка телефона ми беше на ремонт. Та както и да е. Надявам се главата да ви е харесала. Ще се постарая да кача следващата скоро, но нищо не обещавам. Съжалявам ако има грешки.

П.с.
На снимката е Хейли.