My life

Глава 17

Първо исках да се извиня че не съм качвала нова глава около месец. Надявам се да ви хареса главата.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Неутрална гледна точка:

Джесика още стоеше свита в стаята си. Момчета се опитваха да я накарат да яде и говори, но безуспешно. Тя не помръдваше. Бяха много притеснени за здравето ѝ. Хари не се е прибирал след изглеждането на записа. Той беше беше в близкия бар и се наливаше като за световно. Искаше на сутринта да се събуди и всичко да е било сън. След това отишъл в къщата на своя приятел- Себастиян. Стоеше в стаята за гости и не помръдваше. Отказваше да се храни. Другарят му се притесняваше за него. Досега не го е виждал в такова състояние.

  

След един ден.

Днес момичетата се прибираха. Бяха щестливи че ще видят момчетата и приятелката си. Те не знаеха за случката преди два дена. Влязоха през входната врата с усмивки на лицата, който паднаха виждайки разтревожените лица на четирите момчета.
- Какво е станало докато ни нямаше?- попита Елинор.
- Ами имаше една случка....- започна да увърта Луи.
- Не увъртай Луи!- скара му се Пери.
- По-добре вижте с очите си.- каза Лиам. Всички изгледаха записа. Момичетата бяха стъписани.
- Как е възможно? Къде е тя сега?- попита Пери.
- В стаята си. Отказва да говори, да яде. Не прави нищо просто седи и гледа в една точка.- отговори Зейн.
- Ще отида да я видя.- каза русокосата и се заизкачва по стълбите. Влезе в стаята на Джес и сърцето ѝ се сви виждайки приятелката си свита до гардероба. Беше пребледняла. Очите ѝ бяха зачервени от млакането през нощта. Гледаше в стената без капка емоция. Не помръдваше. На леглото имаше поднос с недокосната закуска. Пери отиде бързо до нея.
- Джес? Джес кажи нещо моля те!- нямаше отговор.- Боже какво ти се е случило?! Ела да те преоблечем.- каза тихо. Храна я под мишница и я изправи. Джесика не помръдваше, затова Пери я избута да седне на леглото. Започна да сваля пижамата ѝ. Когато махна горната част видя множеството от синьо-лилави петна и отпечатъци от ръце по тялото на младото момиче.- Чудовище!- прошепна смаяно. Свали и долнището. Набързо я облече в широка тениска и шорти, за да ѝ е удобно. Взе подноса от другия край на леглото, седна до Джесика и го сложи в скута си.- Хайде Джес трябва да се храниш!- каза като подаде едно малко парченце от препечена филийка. Момичето не помръдна.- Хайде. Моля те хапни нещо.- отново не получи отговор.- Е добре ще оставя подноса на нощното шкафче, ако огладнееш. Ще изляза за малко но ще се върна!- каза блондинката. Постави Джес в легнало положение и излезе от стаята. Тръгна към хола където бяха останалите. Когато я видяха се изправиха и я погледнаха.
- Какво стана?- попита Луи.
- Изобщо не е добре! Изглежда като мъртвец!- сълза се спусна по бузата ѝ.- Искам си старата и жизнерадостна приятелка!- прошепна и пусна сълзите си. Зейн веднага я придърпа в топлата си прегръдката. Всички бяха напрегнати заради ситуацията. На всички им беше мъчно, но на Пери най-много. Тя чувстваше Джесика като своя собствена сестри и ѝ беше много тежко да я гледа в това състояние.

Отново се извинявам че не съм качвала скоро. Надявам се да ви е харесала главата. И се извинявам ако има грешки.

П.с.
Това е Себастиян 👇