My life

Глава 20

Искам да се извиня че не съм качвала глави от  няколко месеца, но съм много натоварена в училище, затова по рядко ще пускам глави,Но това не означава че спирам историята. Е мисля че е това. Приятно четене.

@IvetK02

... Тя седеше там, на леглото и се визираше в стената пред нея. На нощното шкафче имаше поднос с храна от който беше изядена само малко от яйцето с бекон. Сърцето на Хари се сви като я видя така. Преглътна тежко и направи крачка напред, за да може да затвори вратата. Джес не го отрази. Беше се свила в единия ъгъл на голямото си легло. Хари пристъпи напред. Момичето за момент се обърна и щом го видя започна да трепери.
- Няма да те нараня!- прошепна младежа. Той седна на стола до бюрото и срещу леглото. Момичето наблюдаваше всяко негово движение много внимателно. Къдрокоското въздъхна и заговори:- Виж аз наистина не исках да те нараня и то така. Ти си най-скъпото нещо на света и не мога да си представя че аз те доведох до това състояние. Когато те видях за първи път си помислих " Как е възможно тази красавица да е сестра близначка на Найл?". Още тогава знаех че си специална. От теб лъхаше едно щастие което не мога да опиша. Въпреки всичко което си преживяла ти пак излъчваш щастие. Просто от първия миг си казах че ще си моя. С дни не можех да спя знаейки че си в отсрещната стая но не мога да те имам. Беше толкова близо, но и толкова далеч от мен. После се появи и този Наш. Помислих си че след като той е тук ще искаш да си с него. За това те накарах да избираш. Не можех да понеса мисълта да си с някой друг. Да си в прегръдките на друг. Друг да те докосва инда те прави своя. Когато избер мен беше най-щастливия ми ден. Цялото време с теб беше като в приказка. Но след това отидох на клуб с момчетата, напих се и направих... това. Не мога да си простя че те нараних толкова много. Че заради мен спря да се храниш и изпадна в това състояние. Аз... дойдох тук да се сбогуват с теб. Ще замина някъде където няма да те наранявам. Не мога да живея без теб но знам че да си тръгна е правилния избор. Така ти ще си намериш някое добро момче което ще обичаш така както аз те обичам. Ще бъдете щастливи заедно.- Хари седеше със сведена глава докато сълзите му попиваха в меката материя на чаршафа. Болеше го че я напуска но знаеше че е правилно.
- Не искам да си тръгваш.- чу се тихо шепърне. Хари вдигна глава и видя красивите ѝ сини очи. Сълзи се спускаха по бузите ѝ.
- Ако остана само ще те нараня.
- Ако си тръгнеш ще ме боли много повече.- каза тихо момичето.
- Не мога да остана и да те гледам така съсипана, знаейки че аз съм виновен. Настана тишина.
- Прощавам ти.- Джесика наруши тишината прошепвайки думите.
- Аз не мога да си простя!- каза той, свеждайки отново глава. Джесика пропълзя разстоянието помежду им, повдигна главата му и вписва усните си в неговите. Целувката беше нежна и сладка. След като се отделиха той проговори.- Защо го направи?
- Защото те обичам.
- Как може да ме обичаш след това което сторих? Би трябвало да ме мразиш!
- Никога не бих могла да те намразя. Независимо какво ще направиш. Любовта ми към теб е твърде силна.
- Много те обичам Джес!- каза тихо Хари придърпвайки я в прегръдка и заравяйки глава във врата и.
- И аз теб Хари.
- Така звучи все едно се съгласяваш с мен.- засмя се леко той. Тя се отдръпна малко за да го погледне.
- Влюбена съм в теб до полуда Харолд Стайлс. И много те обичам!- каза и впи усните си в неговите. След това двамата легнаха на леглото и заспаха прегърнати. Беше дълъг и изморителен ден и за двамата.

През това време другите стояха в хола и гледаха някакво предаване. Елинор се изправи от дивана привличайки погледите на всички.
- Ще ида да проверя Хари.- каза и се насочи към стълбите. Когато се изкачи се отправи към стаята на къдрокоското. Почука и влезе. Когато видя празната стая веднага се насочи към банята му. Когато и там не го откри бързо се върна в хола. - Хари го няма в стаята му.
- Може да е в банята.- предположи Луи.
- Проверих но е празна.- всички се изправиха и започнаха да претърсват всички стаи. Не провериха само в на Джесика защото не искаха да я притесняват. След като не го намериха момчетата си облякоха якетата и си обуха обувките готови да тръгнат да го търсят, но бяха спряни от гласа на Пери.
- Момчета чакайте! Открих го.- те се насочиха по посока на гласа ѝ. Беше открехна вратата на Джесика и се усмихваше широко. Когато надникнаха видяха двамата си спящи приятели да се прегръщат.
- Явно са си оправили отношенията си- заключи Зейн придърпвайки Пери в прегръдка. Всички ги наблюдаваха с усмивка освен един човек. Найл. Той все още беше много ядосан на Хари за постъпката му, но беше и щастлив понеже сестра му беше щастлива.
Всички си легнаха по стаите спокойни за състоянието на приятелите си.

Следва продължение....

Много съжалявам че не съм качвала глави от доста време. Надявам се да ви е харесала глава и се извинявам ако има грешки.