My life

Глава 2

Събудих се. Бях си в стаята. Явно татко ме е пренесъл. Отидох в банята. Ужасих се от себе си. По цялото ми лице и тяло имах синини и засъхнала кръв. Взех си фон дьо тена. Слагах си по малко, за да прикрия раните си. През живота си съм ходила пет пъти в болницата заради баща ми. Стиснах тубичката, но беше празна. Сега ще трябва да ходя така. Облякох се пак в черно. Взех си раницата и тръгнах към училище. Когато стигнах наведох глава и влязох. Надявах се никой да не ме види.

Добре, за сега ще съм видяна нито Камерън, нито Наш. И по добре. Вървях по коридора когато се блъснах в някой. Пред мен стояха Камерън и приятелите му Шон, Джак Джонсън и Джак Гилински, а зат тях и Наш. Аз сведох глава.
- Охо. Какво си имаме тук. Нашата приятелка Джесика е тук. Защо не си поговорим, а?- заговори Камерън. Аз още стоях с наведена глава- Гледай ме като ти говоря!- повиши тон. Не помръднах.- По дяволите!- хвана грубо брадичката ми и я повдигна. Огледа лицето ми и се усмихна- Май някой ти е дал урок. Кажи ми кой си е свършил толкова добре работата.- попита ме с насмешка. Аз си замълчах.- Отговаряй кучко!!- извика.
- Баща ми- отговорих тихо. Една сълза се спусна по бузата ми.
- Браво на него. Хайде момчетата. Не си заслужава!- те тръгнаха. Аз се спуснах по стената и заплаках. Изведнъж започнах да се задушавам. И всичко стана черно.

Гледната точка на Наш:

Когато Кам повдигна главата на Джесика цялото лице 'и беше в синини. Не мога да повярвам. Ами когато каза че 'и го е причинил собствения 'и баща. Кой би направил нещо такова?? С момчетата вървяхме по коридора. Сетих се че съм си забравил учебника.
- Хей момичета, аз ще се върна. Забравих си учебника.- казах а те кимнаха. Те продължиха напред а аз в обратната посока. Изведнъж нещо ми хвана окото. Някой беше на земята. Когато се приближих видях че това е Джесика. Отидох до нея. Беше припаднала. Взех в на ръце и я занесох до колата ми. Сложих я на задната седалка, а аз седнах на шофьорската. Запалих и потеглих към болницата. Когато стигнах, взех е отново на ръце и влязох в сградата. До мен дойде сестра с носилка. Аз я сложих на нея и те я вкараха в една стая.
- Е, как се казва момичето и вие какъв стр 'и- попита ме една сестра.
- Джесика Далас и аз съм и приятел.- тя кимна и тръгна на някъде. Аз седнах на един стол и зачаках.

От стаята на Джесика излезе доктор. Аз станах.
- Вие ли сте за Джесика Далас?- кимнах- Госпожицата е претърпяла много удари. Не само физически но и психически. По раните съдя че е била пребивана многократно. Припаднала е заради големия стрес. Също не се е хранила с дни!- аз се учудих.
- Благодаря ви докторе, а кога ще мога да я видя?- попитах.
- Сега спи но може да влезете ако искате?- аз кимнах. Влязох и я видях на едно от онези болнични легла. Имаше системи навсякъде. Седнах на стола до леглото. Не мога да повярвам какво е станало. През всичките тези години Кам и другите са я били, а когато се е прибирала бащаи пак. Преди година я харесвах, но подтоснах чувствата си, защото другите щяха да ми се подиграват че харесвам смотлата на училището. Сега тя е в болница заради Кам и другите. Реших вече да се прибирам. Лекарите казаха че ще остане за наблюдение през нощта. Прибрах се и си легнах.

Дано да ви е харесало. Съжалявам ако има грешки.