My life

глава 11

1 седмица по-късно.
Гледната точка на Джесика

Мина седмица от първия учебен ден. Не съм се засичала нито с Камерън, нито с Наш. И по-добре. Когато Найл разбра че са тук и в моето училище много се ядоса. Та както и да е. Сега с момичетата сме в моята стая и се оправяме послучай новата учебна година. Момчетата също ще идват въпреки че не са от училището. А забравих да кажа че Найл не е в 12-ти клас той е в колеж. Тръгнал е по-рано за да е заедно с момчетата.
- Момичета вие избрахте ли си какво ще обличате, защото аз си нямам и на идея!- казах аз.
- Ние ще ти помогнем!- казаха в един глас.
- Дообре.. това не е странно!- казах и се заснехме.
- Е, хайде да започваме!- плесна с ръце Пери.
- Но има още три часа. Какво толкова ще правим?- попитах.
- Как какво? Прически, грим облекло. Имаме много работа и малко време. Така че хайде да започваме.
- Добре. Но от сега казвам, че не искам много грим и прилепнала рокля.- казах аз. Те кимнаха и започнахме да се оправяме.

След 3 часа

Вече сме готови. След многото спорове какво да облека. Накрая се спряхме на това.👇

Това е на Пери 👇

На Елинор👇

И на Софи👇

Стана време да тръгваме, затова ислязохме от стаята ми и се насочихме към хола, където ни чакаха момчетата. Когато ни видяха останаха с отворени усти. Всяка отиде до гаджето си и го целуна, а аз отидох до брат си и Хари.
- Е как съм?- попитах. Всъщност не бях много сигурна за полата, защото не съм свикнала с поли и рокли. Все още предпочитам да съм с дънки и тениска.
- Невероятна си сестричке!- каза Найл и ме прегърна.
- Благодаря!- усмихнах се и погледнах към мълчаливият Хари.
- Просто нямам думи. Трябва по-често да носиш поли и рокли. Много ти отиват.- каза като се приближи и ме прегърна.
- Мерси- усетих как се изчервявам, затова се отдръпнах от него и сведох глава. А той само се засмя.
- Хей, не се срамувай когато ти правят комплимент, а им се наслаждавай, защото ти гизаслузаваш.- повдигна брадичката ми за да го погледна в очите. Бяха толкова хубави. Направо можех да потъна в тях.
- Е хайде да вървим.- каза Соф. Аз се отдръпнах от Хари. А той само погледна приятелката ли кръвнишки.

Вече от час сме на това парти, а на мен ми е скучно. Видях, че и Камерън и Наш са тук, което е лошо. Ел и Луи се качиха на втория етаж, както и Лиам и Соф. Не искам да знам какво става там. Зейн е седнал на един фотьойл, а Пери в скута му и се натискат. Аз съм на диван, от едната ми страна е едно момиче което се казва Вивиан. Много е симпатична. От другата страна е едно момче на което не му знам името. Хари и Найл се запиляха някъде и ме оставиха. Стана ми лошо и реших да отида до тоалетната и да си наплискам лицето с вода. Но има една подробност! Не знам къде е! Сега се лутам из коридорите на втория етаж. Реших да се връщам долу и тръгнах в обратната посока. Изведнъж някой ме притисна до стената. Приближи лицето си до моето. Дъхът му вунеше на алкохол.
- Какво прави такова красиво момиче като теб само? Е, добре че съм тук за да се позабавляваме!-той започна да целува вратът ми и да спуска ръцете си нагоре надолу по тялото ми. Сълзи се спуснаха от очите ми. Опитах се да извикам, но той ми запуши устата. - Не така, коте! Ще има време да викаш, спокойно!- прошепна в ухото ми и го захапа. Изведнъж всичко спря. Той вече не ме притискаще, а се намираше на земята. Моят спасител започна да го удря, а аз се свлякох по стената, зарових глава в шепите си и заплаках. След малко спасителя ми дойде до мен.
- Добре ли си?- попита ме познат за мен глас. Вдигнах глава и видях че това е.....

Следва продължение...

Ето я новата глава. Съжалявам ако има грешки. И дано да ви е харесала.

П.С.
Според вас кой е спасил Джесика?