My life

Глава 5

Събудих се в 9:30. Оправих се и отидох до сака си, за да си избера дрехи. Избрах си тези.👇

Все пак трябва да изглеждам добре. Е колкото може. Косата си я оставих пусната и тръгнах.

Когато стигнах останах без думи. Тази къща е огромна.

Преди да почука на вратата извадих документа за осиновяване. След като почуках, вратата се отвори и се показа една жена. Беше облечена с камериерски дрехи.
- Какво ще желаете?- попита мило.
- Амм.... аз се питах дали Найл Хоран не живее тук?- доста се притеснявах.
- Да тук е! Какво да му предам?
- Ще може ли да го извикате? Важно е!- попитах. Жената кимна и влезе в къщата. След малко го видях. Аз сведох глава.
- Е..? Какво е толкова важно?- попита ме.
- Амм... аз се питах... дали случайно не си имал осиновена сестра близначка?- попитах все още с наведена глава. От негова страна получих само смях. Очите ми се насълзиха.
- Ти... сериозно ли?... Ако искаш снимка просто кажи! Не е нужно да си измисляш, че си ми сестра. Охх заболя ме корема от смях!- каза докато още се смееше.
- Да аз не знам защо изобщо дойдох. Извинявай за безспокойството. Просто в този документ пише че се ми брат и аз просто ще си тръгвам.- каза х и го погледнах в очите. Обърнах се и тръгнах. Когато излязох от двора, смачкаха документа и го хвърлих в него. Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Тръгнах да бягам по улицата. Виждах замъглено. Изведнъж видях ярка светлина от фарове, а малко след това усетих остра болка в цялото тяло, но най-вече в главата. Причерня ми.

Гледната точка на Найл:

На вратата стоеше русо момиче. Не виждах лицето ѝ. Тя каза че ми е сестра, но аз нямам сестри. Аз съм единствено дете. Газа че ще си тръгва. Също спомена някакъв документ. Тя вдигна глава и тогава я видях. В лицето много приличаше на мен. Имаше като моите очи. Сега в тези очи имаше сълзи. Тя се обърна и тръгна. Когато излязе от двора, тя хвърли някакъв лист в него и избяга. Отидох и взех листа. След което седнах на дивана и зачетох:

" Документ за осиновяване на Джесика. Истински родители са
Маура Галахар и Боби Хоран. Има брат близнак Найл Хоран. Осиновена на 20.10.1993 година от Анабет Михайлова и Николай Далас."

Това не може да бъде. Аз наистина имам сестра. Трябва да я намеря. Първо ще закусва и после ще я потърся. Пуснах телевизора. Отидох в кухнята и си направих закуска. Когато се върнах в хола даваха извънредни новини.

- Седемнадесет годишно момиче е било блъснато от камион. Все още не знаем кое е момичето. Това е снимка на момичето. Ако някой знае коя е може да я намери в болница " Санта Моника" на центъра. Ще ви държим в течение за състоянието на момичето.

На снимката беше момичето от днес... така да сестра ми. Бързо се преоблякох и се запътих към болницата. Когато стигнах, попитах на рецепцията за Джесика. Те ми казаха че е в стая 241. Аз се запътих на там. Така... 238, 239, 240... ето я 241. Седнах на един стол и зачаках.

Минаха два часа, а аз още нищо не знам за нея. От стаята ѝ излезе лекар.
- Докторе как е тя?- попитах го веднага.
- Вие какъ...- прекъснах го.
- Брат. Аз съм ѝ брат.
- В такъв случай елате да поговорим в кабинета ми- каза. Ние влязохме в кабинета му.
- Е...? Как е сестра ми?- попитах притеснено.
- Амии... пациентката....

Следва продължение....

Ето я и новата глава. Дано да ви е харесало.

П.с. Днес един прекрасен човек има рожден ден. Честит рожден ден, Наш Гриър ❤❤. Бъди все така усмихнат, забавен и талантлив. Ти си страхотен човек.