Неизлечима

I

По - бързо. Мисли. Хайде Мад мисли. Или умираш, или скачаш и умираш. Е веднъж се живее. Нека да е по по - веселия начин...
                             ***
- Мад? Мад? МАДИСЪН!
Отворих очи. Матю се беше надвесил над мен и ми крещеше.
-Какво стана?-попитах го сънливо.
-Пак крещеше на сън. Отново ли оня скапан кошмар?
-Оф, да.
-Добре, че любимият ти брат е тук за да те спаси от това да станеш палачинка. Хайде ставай, обличай се и на даскало.
                               ***
-Писна ми от тази скучна рутина вече - казах на най - добрата ми приятелка - Сидни. С нея се познаваме от... ами... май станаха 10 години и разбира се както е редно знаем всичките си мръсни и не чак толкова мръсни тайни.
- Хей, стига си се оплаквала, ти поне си имаш Мат - изплези ми се Сидни.
- Да, ти защото си нямаш нито родители, нито гадже, нито домашен любимец. Най - добре да те закарам в дома за сираци, нали Сид.
- Добре може и да имам идеалното семейство и невероятен приятел, но това не значи, че съм щастлива!
- Току що ме направи жив труп. Я се стегни! А и кога от темата за моя скучен живот минахме към твоя?
- Добре спирам. Има ли някакви новини от Мечо?
- Писна ми от този отговор "НЕ".
- Ясно.

Сигурно се питате кой е Мечо. Това е моето куче. Тоест кучето, което вече нямам. Тоест кучето, което ми откраднаха. Мина около една година, но аз още го търся и не мисля да се отказвам. Мечо беше опората на моя живот след като родителите ми се разведоха и баща ми остави мен u Матю в сиропиталище. Той беше до мен u в най-тежкия, изпълнен със сълзи, момент. Обичах го повече от всичко. Повече и от себе си. Но една вечер докато го разхождах някой ме удари по главата. На сутринта като се събудих Матю ми каза, че са го взели. Взели са го от мен. От единствения човек, който го разбираше, гушкаше, грижиш се за него. Това ми беше дошло в повече. Не ходих на училище може би месец. Нямаше и кой да ми се кара. Лелите в дома не се интересуваха от нас. След тази вечер сънувам един и същ кошмар. Всяка нощ едно и също, едно и също, едно и също. Как се хвърлям от една скала докато ме преследват те. Хората, които откраднаха Мечо.

Здравейте и от мен. Това ми е първата книга затова ако не се е получило (както смятам аз) не ме съдете моля. Ще чакам коментари и мнения. Приемам идеи както и критики.😘😘