Неизлечима

VI

- Дигам тост за най - великолепния, забавен и обичан брат. Наздраве!
Обявих началото на партито на Мат и се отдалечих от насъбралите се хора около него. С крайчеца на окото си видях Сид и приятеля ѝ. Той беше от друго училище, но тъй като са добри приятели с Мат и той дойде. Оставих влюбените гълъбчета и излезнах на малко чист въздух. Отново нахлуха мислите за Джей и целувката. Не съм го виждала от онази вечер. Може би така е най - добре. Не искам да се привързвам към него, а най - малкото да се влюбя. Той ще си остане надутият пуяк за мен. Влезнах вътре. На всякъде миришеше на алкохол и цигари. Нормално - това е парти за осемнайсти рожден ден. Несъзнателно се огледах за Джей. Де да не го бях правила. Беше се облегнал на стената и се натискаше с някакво момиче. Надут самовлюбен пуяк. След като нямаше кой да ми обърне внимание отидох при групичката на Мат. Добре, че не бях единствено момиче. Доста попийнахме и така стана още по - весело. Някои момичета танцуваха на пилон, а други - в скута на момчетата. По едно време зърнах брат ми да се отдалечава с едно момиче. Е добре, какво да се направи. Явно ще се прибирам сама. Постоях още малко и тръгнах. Беше към 4 сутринта. Исках да се прибера колкото се може по - бързо, защото ми беше студено и ме беше страх. Преди да завия за улицата на сиропиталището, някаква кола мина покрай мен и спря. Излезнаха двама мъже, от които единият носеше марля. Запътиха се към и аз започнах да бягам обратно към нощния клуб. Те ме преследваха. За бога кои са те? В един момент се спънах. Точно сега се сети тъпото токче да се счупи. Те ме догониха и ме дигнаха за ръцете. Вече марлята беше върху носа и устата ми. Последното което помня е, че се появи трети мъж. Или беше момче.
***
Когато отворих очи бях в някаква стая. Беше обзаведена с дървени тъмно кафеви мебели. Придаваше уютност, но на мен никъде не ми е уютно освен на леглото ми. Толкова ме болеше главата. Какво точно се случи снощи. Докато мислих осъзнах, че седях на стол, а ръцете ми бяха с белезници. Краката ми по същия начин, закрепени за стола. Какво по дяволите става тук. Бях толкова уплашена и объркана.
- Помооооощ! - изкрещях.
- Какво си се развикала. Ще спукаш тъпанчето ми. - този познат глас. О, не. Не може да бъде.
- Джей?!? - казах пискливо.
- Поздравления, ти ме откри. И ми проговори. Учудващо. - погледнах настрани и забелязах, че е плътно зад мен.
- Стегни се пуяк такъв. Какво правиш тук.
- Как ме нарече преди малко? - той се засмя. Мога да си представя как се показат срамежливо тръпчинкити му. - Както и да е. Тук съм да си изпия сутрешното кафе и ще си тръгвам след малко. За бога, защо ми задаваш тъпи въпроси. Не ти ли е ясно защо седя до теб.
- Не? - отговорих объркано.
- Защото мила моя се опитах да те откопча от ръцете на двете мечки и някой ме цапардоса с бухалка. Заради теб имам цицина на главата. - той повиши тон.
- Не ми крещи. - на свой ред извиках аз. - Не съм виновна, че си ме последвал. Да беше си останал с онази уличница!
- О някой май ревнува. - Джей се засмя перверзно.
- Не ставай смешен. Какво да ти ревнувам на теб? - той продължаваше да се смее
- Мади ревнува. Мади ревнува. Мади ревнува... - За повтаря като някакъв папагал и постави глава на рамото ми.
Аз се опитах да махна главата му, но без успех. Доста зашавах и накрая се озовах на земята заедно със стола.
- Ауу! Не се ли сети, че са завързали двата стола. Сега какво, трябва да стоим така.
- Извинявай, но да не беше се облягал. Млъкни да помисля. - огледах стаята и забелязах двама мъже. Странно как не ги видях до сега. - Хей вие двамата. - те ме погледнаха и посочиха с показалец себе си въпросително. - Да точно вие. Може ли да ни помогните и да ни изправите?
- Какво правиш? - попита тихо Джей.
- Шшшшт! - предупредих го.
Мъжете се поколебава и единият каза:
- Не ни е позволено да общуваме с вас, каму ли да ви помагаме.
- Но не виждатели, че паднах ме. Моля те помогнете ни. - направих навлажните кучешки очички и единият направи крачка напред, но другият го спря и го погледна строго. - Моляяя! - провлачих аз и една сълза си прекара път към слепоочието ми. Здравенякът се отскубна от ръката на приятеля си и дойде при нас. Браво на мен!
След като ни дигна и застана на поста си Джей изрече едва доловимо, но аз го разбрах:
- Не мога да повярвам, че накара тази мечка да ни помогни. Добра си. Но ми е интересно как го направи. Да нямаш някакво влияние върху мъжете. Или пък тайни сили. - аз се засмях и той не остана отзад.
- Да, аз съм вещица и то с много силни заклинания, чрез които никой не може да ми устои. Едното се казва... слушай добре няма да го повтарям отново... "кучешки поглед" - казах накрая през смях. И двамата почнахме да се хилим като идиоти и строгата мечка изръмжа да спрем. Ние спряхме, но аз продължих да се усмихвам. Мисля, че и Джей също.
За миг бях забравила къде съм и в каква ситуация се намирам. Но изведнъж се чу някакво жужене. Сигурно имаше високоговорители в стаята. В следващата секунда плътен мъжки глас изпълни стаята.
-" Добро утро! Много се извинявам за неудобните столове и за белезниците,, но трябваше да се подсигурим. А и Мадисън, ако снощи моите хора са те наранили и за това съжалявам. Джей, сори брат за бухалката, но не очаквахме да се появиш. За начало не искам да се притеснявате. Ще ви кажа някои неща и ще ви пусна. Не ме е страх, че ще отидете в полицията защото аз искам да ви предпазя. Сега по темата. Знам за откраднатите ви любимци. То кой не знае, нали. - човекът се разсмя - Искам да ви разкажа точно какво се случи с вас онзи ден или онази нощ. Докато вие спокойно си вървяхте с любимците си някой сложи марля на устата ви. Не чухте двигател на автомобил, защото нямаше такъв. Колата чакаше на две преки от вашето местоположение. Не усетихте приближаващи стъпки, защото те са като нинджи. - бях изумена - След като вие заспахте, единият взе кучето ви и се отправи към превозното средство. Забравих да спомена, че бяха трима. Вторият и третият ви отнесаха до входната врата на дома ви. А в твоя случай Мадисън, до сиропиталището. Сега ще кажете, че вие това го знаете и, че напразно съм ви отвлякъл. Не, отвлякъл не ми харесва. Напразно сте ми погостили. Е, не е вярно. Течността, с която беше напоена марлята, не е обикновен формалин. Тази смес е направена от тях. Под тях разбирайте кръдците. Те ви разболяха. Това, което вдишахте, е отрова. Химия създадена в лабораторията им. Защо сънувате един и същ сън всяка нощ. Защо след като навършихте шестнадесет започнахте да припадате без причина. Лекарите няма да могат да открият нищо по въпроса, защото отровата вече е част от вас. Тя е вас и вие сте нея. - по дяволите какви глупости дрънка този - Не дрънкам глупости Мади. И ти го знаеш. Сега ще ме попитате като знам кои са и какво правят защо не ги спра. На този въпрос трябва вие да си отговорите. Това е ваша война, не моя. Джей теорията ти е правилна. Продължавай в същия дух. Сега ще ви освободя. Приемайте чутото както желаете. Но имайте едно на ум, че това е истина и, че ще ви помогне във войната ви. Адиос приятели" - викокоговорителите отново изжужаха и всичко притихна. Двамата батковци дойдоха, откопчаха белезниците и ни изпратиха до изхода.
- Това беше странно. Много странно. - казах като излезнахме. Джей ме погледна и в следващия миг ме беше прегърнал здраво. След като ме пусна, целуна ме силно по устните и изрече задъхано.
- Обичам те. Не искам да сме разделени повече. Вярвам на този тъпак и искам да намерим кучетата си. С мен ли си? - от целия този адреналин ушите ми горяха.
- С теб съм. - отговорих накрая за изненада и на двама ни. Той отново ме прегърна.
Какво направих току що?

Здрасти. Дано да съм ви изненадала с тази глава. Ще искам коментари. Приемам и критики.😘😘