Неизлечима

XV

Четиридесет и осем часа. Останаха два дни до следващото нападение. Когато идвахме тук имах толкова надежди за успех. А сега. Сега не мога да измисля абсолютно нищо. Никаква идея нямам в главата си. Никакъв план.
Два сутринта е и смятам, че съм единствената будна. Момчетата хъркат в другата стая, а Сид диша равномерно при мен. Не мога да спя. Мисли. Единствено те се въртят в ума ми. Мисли за това, какво ще правим. Мисли - дали ще успеем. Също и мисли като, какво ще направим, ако изобщо ги открием. И те си остават само мисли - въпроси без отговор.
Хубавото е, че поне направихме малка крачка напред. Все пак е нещо.
Не издържах вече и станах. Запътих се към чантата си за да взема едно приспивателно. Отворих я, но не открих хапчетата. Сетих се, че Джей снощи ги беше искал. Отидох в стаята на момчетата и отворих нощното шкафче от страната на приятеля ми. Взех блистера и погледнах спящото момче. Беше тъмно, но можех да различа всяка извивка на лицето му. Вече го познавах твърде добре. Бях запаметила всяка част от  това лице. Целунах го бавно по бузата, а след това и по устните. Бях внимателна и само ги допрях до моите за да не го събудя. Останах така няколко секунди за да запечатам този момент в съзнанието си и точно когато се отдръпнах, той се размърда. Отвори едното си око бавно и прошепна:
- Не си тръгвай.
Отново клекнах, за да може очите да са ни на едно ниво.
- Не исках да те будя. Сега спи.
- Чух те още докато отваряше чекмеджето. - отвърна Джей.
- Не можеш да спиш нали? - попитах.
- И ти също.
- Искаш ли да дам едно и на теб? - показах му преспивателните.
- Искам да спя с теб. Да вдишвам дълбоко миризмата ти. Това ми трябва за да съм спокоен. А не проклетите хапчета. - той ме погледна умолително.
- Няма да се съберем тримата на едно легло. А и, не е редно. - казах отмествайки погледа си от неговия.
- Ще преместим Сидни тук. Ето ти решение на проблема. - хвана брадичката ми и ме накара да го погледна - Моля те.
- Добре. Но само тази вечер.
- Да сър. - усмихна се момчето.
Той стана бавно и отиде в нашата стая. Върна се със Сид на ръце и я постави до Мат. Аз я завих и прошепнах леко в ухото и:
- Съжалявам. - след това се изправих и с Джей отидохме и се настанихме на леглото.
Той се сгуши в мен и ме прегърна през кръста. Аз опрях гърба си на корема му и усетих как сърцето ми бие лудо. Тръпки минаваха по цялото ми тяло. Той вдиша дълбоко, издиша във врата ми и се отпусна. Аз също вече не бях скована, както преди минута.
- Обичам те. И ще е така каквото и да стане след два дни. Запомни го. - каза тихо в ухото ми.
- Аз също те обичам повече от всичко Джей Уинтсън. - прошепнах повече на себе си отколкото на него.
Истина е. Бях се влюбила в това момче и то до уши. И не мисля, че ще свърши скоро. Не знам дали сме напълно един за друг, но знам че изпитваме еднакви чувства един към друг. А другите и това не знаят.

Здравейте приятели. Тази седмица ви изненадвам с още една глава. Дано да продължа да качвам бързо и следващите. Съжалявам, че тази глава е толкова къса и скучна, но и такива трябва да има все пак. Мисля, че тази част е най - късата след първата. Дано все пак ви хареса и моля гласувайте и давайте мнения. Бих се радвала на всякакви.😘