Неизлечима

III

- Добре, сега да премислим какво точно се е случило вчера. - със Сидни седяхме в столовата и закусвахме.
- Колко пъти да ти разказвам Сид. Виж вече не искам да говорим за него. Ясно е, че няма да се видим отново, така че няма защо да си тровим мислите.
- Както кажеш Мад. Хей знаеш ли за новото момче в училище. Бил доста надарен пианист, а и не само - говори се, че в старото му училище бил отличник на випуска всяка година. Обаче има външност на лошо момче. Много е готин. - Сид го описваше така сякаш е Бог - Май се казваше Джейк.  Или беше Джеймс, Джейс.
- Да не е Джей? - О боже мой дано да не е той.
- А да точно така. Ти от къде знаеш? О не, това да не е същия пичага Джей? - Сидни доста се равълнува, но дано да е напразно.
- Еми мисля, че... - някой ме прекъсна.
- Дами. Приятно ми е да се запознаем. - погледнах нагоре и това беше Джей. Моят Джей. Тоест Джей от залата за балет - Аз съм Джей Уинтсън и съм нов в града. -  сведох глава, молейки се да не ме познае - Ъм, ти беше Сидни нали. - той посочи Сид - А ти си? - изправих се и подадох ръка, но преди да кажа името си той пискливо каза - OMG, Мадисън! Не мислих, че ще те видя отново. И то в моето училище.
- И аз се радвам да те видя, - наистина ли Мад - но това училище първо беше мое, а ти се записа току що. - защо трябваше да се инатя.
- О не бебче, - сериозно "бебче" - как се казва това даскало Сидни?
- Средно училище Уинтсън. - отговори приятелката ми неуверено.
- А как е моята фамилия момичета? - той доста се напери. Честно приличаше на някакъв пуяк.
- Не знаем и не ни трябва! - отговорихме едновременно ние.
- Е хайде милички, не се правете на ударени. Джей Уинтсън. Свързвате ли вече нещата. Аз притежавам това училище. - майко мила какъв пуяк!
- Да, също притежаваш и его до небесата. - отвърнах му аз. Браво Мад, справяш се.
След това със Сид станахме и тръгнахме към следващия ни час. Но този фукльо спря ли да ни следва. НЕ. Разказваше ни за родствените си връзки и как дядо му построил това място тук. Когато стигнах шкафчето си той каза:
- Мад може ли да поговорим на саме...
- Мади! - докато Джей говорише някой извика името ми - Мад трябва да ти кажа нещо много важно! - това беше брат ми. Благодаря ти Матю, че ме спаси от разговора ми с този самохвалко.
- Брат в момента аз говоря с нея. - озъби се Джей.
- Да, но тя ми е сестра - Мат ме хвана за ръката и ме издърпа. Защо аз не мога да кажа нещо, не че не стана по-добре така - и сега ЧАО.
Когато се отдалечихме Мат ме попита кой е този и аз му казах, че не е някой важен. Седнахме на една пейка пред училище и той започна да говори:
- Сега слушай ме внимателно. Това което ще ти кажа е хубава новина, но не искам да се надяваш напразно. Обещаваш ли?
- Хайде Матю изплуй камъчето.
- Намери ли са следите на крадците. - каза накрая той.
- Какво! Как така? Мат знаеш ли, че това е страхотна новина. И къде са? Искам да отида при тях и да ги разкъсам. Кажи ми къде са скрили Мечо. - осъзнах, че доста съм повишила тон, но все пак ставаше въпрос за моето бебче.
- Мад успокой се. Не трябваше да ти казвам знаех си, че така ще стане.
- Добре спокойна съм. Искам да знам подробностите.
Матю ми разказа, че имало още няколко откраднати кучета или котки в този район. Те разбрали, че всеки грабеж се осъществява по еднакъв начин и стигнали до извода, че става въпрос за една и съща банда престъпници. Направили операция като сложили GPS в животинчето. Проследили го до Ню Йорк, но след това връзката се е разпаднала. Смятат, че са дилъри на животни.
- След 2 дни от ФБР ще отидат там за да разседват. - довърши той. - Няма ли да кажеш нещо.
- Аз... аз... трябва да отивам в час.
Не мога да повярвам. Моето мъниче не може да е продадено на някой друг нали. Никой освен мен не може да се грижи за него нали. Не, трябва да прогоня тези мисли. Надявам се да го открият жив и здрав. Не знам защо но мисля, че само ще си изгубят времето в Ню Йорк. Не мисля, че ще са там. Просто така предчуствам.

Здравейте. След 6 часа упорит труд и третата глава е публикувана. Приятно четене. Чакам коментари. Приемам и критики.😘😘😘