Неизлечима

XIV

Минаха два дни. Четиридесет и осем часа от както получихме съобщението на "домакина" ни. Две хиляди осемстотин и осемдесет минути прекарани в непрекъснато наблюдение на онова пристанище. И нищо. Не сме помръднали и с милиметър в наша полза. Не видяхме никой там.  Нямахме късмета отново да срещнем нашите нападатели. Но, ако се погледнем от хубавата страна имахме още два дни да се упражняваме. Когато Сидни и Матю бяха на пост, аз и приятелят ми отивахме в стрелбището.  С голяма изненада научих, че имам доста точен мерник.
Днес,четвърти ден от както сме в Ню Йорк, решихме да не ходим. Ще изчакаме до следващото нападение. Ще чакаме и указания от водача. Мат все още се съмнява, че той може да ни помогне. В града, в който сме сега, обирите се извършват всяка седмица, така че след ден - два може би ще имаме още една улика в ръцете ни. В момента сме на урок по - бойни изкуства. Платихме на учителя да ни покаже някои лесни хватки, за да не сме чак толкова неподготвени при нападение.
- Сега ще се разделите по двойки. Искам да видя дали изобщо нещо сте разбрали до този момент. - извика той и аз излезнах от транса си. Не бях го слушала, ама никак. Мислех само за това, как да спасим Мечо. Джей застана пред мен и зае бойна поза. Опитвах се до му подражавам, но явно не се получи защото той се засмя.
- Не се смей. Не внимавах докато обясняваше. - намусих се.
- Без приказки! - изкрещя мъжът в ухото ми.
Как се промъкна там? Дори не го забелязах. Погледнах хилещия се пуяк отпред и той повдигна рамене. В следващия момент момчето замахна и аз се намирах на земята. Изгледах го гневно и хванах подадената ми от негова страна ръка. Застанах така както бях виждала по филмите и започнах да подскачам на пръсти. Той отново посегна, но този път бях готова и веднага сведох глава. Опитах се да забия юмрук си в корема му, но без успех. Джей хвана ръката ми, и тъй като бях опънала единия си крак при удара, ме спъна с неговия.
- Много грешна поза Мадисън. Винаги стъпалата и рамената трябва да са на линия. Коленете леко свити. Запомнете! - този беше доста строг.
- Чу ли? - подшушна пуякът.
- Млъквай! - изсъсках.
Този път първо аз посегнах и го уцелил в рамото. Джей направи крачка назад и остана така. Опитах още веднъж, но още докато ръката ми беше във въздуха той я грабна, завъртя ме така че да извия гръб като котка и видях дяволчето в очите му, което го подканваше да ме пусни и да тупна по дупе на пода. Но той не го послуша. Сложи ръка на гърба ми и се надвеси над мен. Бяхме толкова близко. Устните ни бяха на сантиметър разтояние. Вдишванията и издишванията ни се смесваха. Той погледна първо очите ми, а после устните ми. За миг си помислих, че от прилива на адреналин, няма да устои на желанието да ме целуни. Но сбърках. Мразя, когато оставя на половина, това което прави. Отново вдигна очите си за да се срещнат с моите. Усмихна се с перфектната усмивка и каза.
- Измъкни се, ако можеш.
- Кой каза, че искам да го направя. - усмихнах се на свой ред.
- О, така ли. Ще видиш ти тогава. - той ме преметна през рамо и извика на учителя.
- Кой печели сенсей?
- Хайде остави я и продължавайте.
                                ***
- Аз съм първа в банята и точка. - отсече Сид.
- Не може ли да влизаме по двойки? - попита Джей.
- Оууу, НЕ!!! - извикахме и двете.
- Какво да направя като имате мръсно подсъзнание. Имах предвид момиче с момиче и момче момче.
Този спор се води от както се запътихме към хотела. Вече сме в асансьора и още не е спрял. Затичах се за да отключа и да влезна първа да си взема душ, но забелязах, че има нещо на вратата.
- Какво има Мад? Защо спря? - взех листчето и се обърнах към останалите.
- "Хубаво е, че сте се записали на бойни изкуства, но останаха педесет и два часа до следващото нападение, а вие сте до никъде. Размърдайте си малко мозъците. За всичко аз ли ще ви помагам? Още не сте разгадали и първата гатанка. Добре, ето ви още един жокер. "Не всичко се вижда с просто око".  Киснахте два дена в онова пристанище. Щом не забелязвате нещата без въоръжено око пробвайте с друго. Използвайте подаръците ми. Не съм ги ви пратил за да си ги събирате само. С обич вашият водач". - всички се бяха омълчали.
Отключих и влезнахме вътре. На леглото имаше малка кутия. Джей отиде и я взима. Отвътре изкара пинсета.
- Какво? Ще си скубем веждите ли? - рече той през смях.
- Стига де. Малко по - сериозно. - казах ядно.
- Вече му вярвам. - най - накрая призна Мат.
- Иска да огледаме онова място с бинокъла. Това го сванах. Но какво по дяволите ще правим с обикновена пинсета? - обади се и Сидни.
- Изчакайте да помисля. - извиках - Дава ни бинокъл за да ги открием. - разсъждавах отново на глас - Какво ще направим след като ги намерим.
-Първо ще обезвредим всичко. - отговори Матю - Няма как да нямат защита. Нещо от сорта на скрити камери или капани. Може даже да има и пазачи.
- Капаните могат да са лазери за движение. Дори и въжета за да се спъним и да избухне нещо. - добави Сид - Може би пинсетата означава да сме прецизни и внимателни. 
- Как се обезврежда бомба. Чрез дърпане на една от многото жички. - накрая завърших аз - Ето разгадахме го. Трябва да внимаваме за капани.

Ахой, мои скъпи читатели. Този път не ви накарах да чакате много. Тази глава ми дойде спонтанно, докато се пребирах от мъчилицето. Дано ви хареса колкото на мен (да, вярно е на мен ме хареса и то доста). Ще се радвам на всякакви коментари.😘