Неизлечима

XI

В един момент се строполих на земята. Стоях така докато всички се отдръпнат. Музиката утихна почти до нулата и започна да се съживява отново. Изправих се лека по лека. Започнах с плахи стъпки, които проучваха земята, сякаш беше нестабилна, сякаш вървях върху заледено езеро. С усилването на мелодията аз ставах все по - уверена и жива въпреки че вътрешно бях по - уплашена и от сърна. Пак паднах. Станах. Паднах. Не можех да се изправя. Всичко затихна. Точно за две секунди беше мъртвешка тишина. И в последния миг аз скочих възможно най - високо. Джей засвири колкото се може с по - бурна музика. Затворих очи и започнах съществената част от танца. Емоционална, възбуждаща, държаща хората под напрежение. Завъртях се веднъж, два пъти. Пианистът успокои ритъма, както на мелодията, така и на сърцето ми. В края на съчетанието с последни сили започнах да се въртя около себе си на един крак. Щом музиката утихна и аз спрях. Въртях се около петнадесет секунди от което много се изморих. Погледнах публиката, усмихнах се щом хвърлиха цветя по сцената, поклоних се на журито и отидох зад кулисите. Първо ме зърнаха малките и дойдоха да ме прегърнат. Казаха, че съм била страхотна и след това изтичаха до родителите си. Видях Джей в края на коридора и се запътих към него. По пътя няколко пъти ме спряха да ме поздравят и аз най - сетне стигнах до него. Той ме прегърна силно, а след това слепи устните ни. Целувката беше дълга и зареждаща с енергия. Само това ми трябваше. В един момент чух познат глас.
- Мадиии! Беше невероятна. Просто великолепна. Нямам думи. - Сидни дойде и ме прегърна. Аз се изчервих от това, което беше видяла, но все пак ми е като сестра. - Извинявам се, че ви прекъснах, но трябваше да те поздравя.
- Няма нищо. Къде е Матю. - попитах.
- Беше зад мен. Сигурно е изостанал, защото спринтирах до тук. - тя наистина беше задъхана - А, ето го и него. - Брат ми дойде и ме прегърна.
- Останах без думи. - отбеляза той на края. - Също и без дъх. Какъв беше този танц по дяволите? Хипноза? - всички се засмяхме и Джей каза.
- Не мисля, че е било хипноза, а по - точно нещо от рода на вещерска магия.
- Ти също беше пленителен брато. Къде се научи да свириш така? - Матю се обърна към момчето.
- Не забравяйте, че притежавам училище! - отново всички се засмяхме.
- Ако не беше го казал, щях да се питам къде е отишъл старият пуяк. - рекох след като се успокоихме.
- Тук съм и никъде няма да ходя. Е няма ли да празнуваме.
- Разбира се, само да се преоблека и да си прибера нещата. - аз тръгнах към съблекалнята и Сид ме последва. Момчетата останаха там и завързаха някакъв разговор. Дочух само една реплика от брат ми и тя беше " имам лоши новини". Какво ли стана отново.
                              ***
-Мад, Мад излез вече. - нямах намерение да го сторя. Бях се заключила в тоалетната и не отварях на никого.
След като отидохме със Сид в съблекалнята надзърнах в мислите на Джей заради  пустото ми любопитство. Беше станало нещо ужасно. Нещо, което ме накара да се пропукам от още едно място. Изпуснали сме ги. Крадците от някъде са разбрали за плана и намеренията ни. По време на представлението те са свършили работата си и са изчезнали. Не знаем къде са и на къде ще потеглят. Нищо не знаем. Нищо не знам.
Едно не мога да проумея. От къде. От де чуха за плана ни. Кой им каза. Изпратили са SMS на телефона на Джей докато е бил в брат ми. Докато той свирише и аз танцувах. Много подло от тяхна страна. Това доказва, че са едни долни страхливци.
- Мадисън излез моля те. - Брат ми вече беше доста се притеснил.
В последните два часа припаднах три пъти и повърнах пет. Главата ми не спираше да бумти. Мислех и мислех, и мислех, но не можех да го измисля. Вече полудявах. Защо? Как? Защо трябваше да се случва отново? Как един човек може пак до загуби всяка надежда? Да не вярва в живота. В този скапан нищожен свят. Какво им костваше да ми го върнат. Та той е мой. Мой и на никой друг. Искам си го обратно. На всяка цена. Излезнах от малкото помещение, вече останала без сълзи. 
- Да се залавяме за работа.

Тази глава е доста по - къса от останалите, но не мисля че е толкова голям проблем. Дано ви хареса и искам коментари😘. А и извинете за закъснението. (нямах много идеи)